Днес, 14 април 2022 г., в Парламента, на второ четене, се гласува закриването на специализираните съд и прокуратура. След като бе обсъдено и гласувано в парламентарни комисии, решението стана факт благодарение на усърдната работа на правителството и изготвения в последните месеци Законопроект за промяна в съдебната власт. Закриват се Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд и съответните им прокуратури.

 

Предлаганите изменения са ключови за българското правосъдие и представляват първа стъпка в изпълнение на поетите ангажименти от правителството за съдебна реформа.

 

Ако обърнем поглед назад, ще установим, че причините, заради които са създадени Специализираните съд и прокуратура са в абсолютен разрез с постигнатите резултати и настоящата реалност. Възникнало през 2011 г. специализираното наказателно правосъдиеима за основна цел ефективната борба с организираната престъпност. В последствие компетентността на спецправосъдието се разширява до разглеждане на дела, свързани с корупция по високите етажи на властта. В противоречие на поставените цели, специализираните съд и прокуратура не само не показват задоволителни резултати, но и се превръщат едновременно в „чадър за недосегаемите” и „бухалка за неудобните”. Примерите за тяхната неефективна работа, както и рисковете, които представлява за обществото, се виждат ясно от доклади на национално и международно ниво. Същите са изложени и вмотивите на законопроекта, внесен в Народното събрание от Министерски съвет.

Защо е необходимо закриване на специализираното наказателно производство?

Защото реално не се бори с организираната престъпност.

Един от основните мотиви, изложени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, гласи, че специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигат целите, заложени при създаването им. Анализ на дейността им сочи, че делата по същество, а именно наказателните дела от общ характер, са едва 3 % от всички дела, постъпили в съда. Още през 2016 г. Върховният касационен съд публикува анализ, в който заявява, че тяхната предметна компетентност е „непрецизна и произволна“. Посочва се, че липсва визия за вида специализация и реално съдът не функционира като специализирана структура за борба с организираната престъпност. Поради неизяснеността на предметната компетентност съдът разглежда дела от частноправен характер в досъдебната фаза, от които малка част водят до цялостни наказателни производства. Според доклада едва 10 % от делата в съда са срещу организирани престъпни групи, когато всъщност причината за създаване на специализирано правосъдие е именно разглеждането на такива дела.

Защото липсват наказания, съответстващи на извършените престъпления.

Когато говорим за организирана престъпност и корупция по високите етажи на властта, обществото очаква задълбочено разследване и сериозни последици и наказания. По отношение на наложените наказания обаче, статистиката показва, че през изминалите години преобладава наказанието “лишаване от свобода” до 3 години. Прокуратурата отбелязва, че в много случаи законовите разпоредби са твърде снизходителни, така че извършители на сериозни деяния получават относително леки присъди. Голям брой дела приключват със споразумения, което също води до по-леки присъди.

Защото България остава на последно място в ЕС при борбата с корупцията.

Критичните оценки на Европейските институции констатират, че в България липсват последователни резултати, свързани с присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Европа ни поставя на последно място сред страните-членки, що се отнася до противодействие на корупцията и подчертава, че все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати в тази насока.

В заключение следва да се отбележи, че закриването на специализараното наказателно производство е наложително  и с цел гарантиране принципа на независимост на съдебната власт, а което е най-важно – с цел постигане на едно по-справедливо и ефективно правораздаване. „Продължаваме промяната” обеща да се бори с корупцията, с порочните практики и проблемите в правосъдната система. Днешното решение на Народното събрание е доказателство за свършената работа и отговорността към поетия ангажимент. Съдебната реформа е възможна, когато въпреки кризите, критиките, процедурните хватки и препядствия от страна на опозицията, правителството работи за гражданите, защото има за цел да превърне България в една наистина правова държава.