Едва 30% от възнагражденията на лекарите в болниците са основна заплата. Останалите 70% са под формата на т.нар. допълнително материално стимулиране (ДМС). Недопустимо е на медиците да се плаща с бакшиш като в ресторант!
Това заяви доц. д-р Антон Тонев, дм – народен представител от „Продължаваме промяната“ и председател на парламентарната Комисия по здравеопазване, на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“.
„От инструмент за стимул и оценка на работата ДМС се превърна в инструмент за свръхконтрол, който блокира развитието на системата. Ето защо ние искаме да увеличим основната заплата, без да променяме крайния резултат, т.е. при една и съща средна заплата в болницата да е по-голяма частта на гарантирания доход. Другото е феодализъм, робовладелство“, обясни доц. Тонев.
Доц. Тонев даде пример със заплащането на медицинския труд в Германия: Там няма ДМС и минималната лекарска заплата е 144% от средната заплата за страната. В България средната брутна заплата за страната е 1543 лв., а минималната основна лекарска заплата е 816 лв. – 52% от средното за страната.
По време на последното редовно правителство за първи път беше подписан колективен трудов договор (КТД) в сектор „Здравеопазване“, с който възнагражденията на здравните кадри бяха увеличени на 1500 лв. основна заплата за специалисти по здравни грижи и на 2000 лв. за млад лекар. Повишението на заплатите беше финансово обезпечено чрез безпрецедентен за последните 15 години скок в цените на клиничните пътеки, заплащани от НЗОК – средно с 25%, което гарантира около 250 млн. лева месечно за болниците.
По данни на НЗОК 154 лечебни заведения са достигнали заложените в КТД стойности на възнагражденията на лекари и сестри. Останалите са повишили възнагражденията и са се приближили до заложените минимални размери.
Според доц. д-р Тонев бързият начин за постигане на договорените заплати във всички болници е да се продължи дофинансирането на здравната система като при ковид кризата. Това означава да се отделят пари от бюджета и да се увеличи заплащането чрез директно финансиране на здравните работници, без парите да влизат в бюджета на болниците. За 2023 г. това би струвало само 240 млн. лв.
„Ако искаме да променим нещата устойчиво обаче, трябва да обърнем пирамидата – да намалим свръххоспитализацията и да направим ефективни личните лекари и специализираната амбулаторна медицинска помощ“, добави доц. Тонев. „В момента стимулите водят към болничната помощ. Ако поставим стимулите още на първия етаж в пирамидата – при личните лекари, ще успяваме да вършим същата работа, без пациентът да влиза в болница и със значително по-малки разходи“, поясни той.
Участието на доц. д-р Антон Тонев в конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“ можете да проследите тук (от 4:37:00 – 4:59:40): https://www.youtube.com/watch?v=RdHL7k1KFjo
Интервюто на доц. д-р Тонев по БНР по същата тема можете да чуете тук: https://bnr.bg/horizont/post/101732892/protesti-v-zdraveopazvaneto
