Земеделието е най-традиционният поминък в България, но днес то е непривлекателно, не създава конкурентна стойност и ангажира много малка част от работната сила. В „Продължаваме Промяната“ споделяме възмущението на много българи, че в супермаркетите ядем вносни домати, ябълки и всякакви традиционно български храни, въпреки че в недалечното минало сме изнасяли тези продукти за останалите държави. Защо се получава така и къде са проблемите?
Отрасълът на земеделието се субсидира в целия Европейски съюз, но начинът, по който ние харчим тези субсидии, облагодетелства изключително огромни стопанства, предимно в зърнения сектор. България произвежда годишно стряскащите 5.6 пъти повече жито и зърнени култури, отколкото всички плодове и зеленчуци, като това надскача четирикратно вътрешното потребление, докато продукцията на плодове и зеленчуци не успява да го покрие. Изкривеното разпределение на субсидии се отразява и на също традиционно силния отрасъл на животновъдството – за последните двадесет години над 20% е спадът на броя отглеждани животни в страната, т.е. членството в ЕС не само не е помогнало, но дори е ускорило тенденцията за свиване.
Единствено големите стопанства успяват да модернизират производството си и да ползват съвременни технологии благодарение на субсидиите, докато останалите нямат тази възможност. Закономерно, средната добавена стойност, произвеждана от земеделие в България, е много ниска: почти три пъти по-малко брутна продукция на хектар обработваема земя спрямо средното за ЕС. Освен достъп до субсидии, повечето стопанства и особено малките и семейните такива нямат достъп и до пазар: липсват лаборатории, складове за съхранение и логистика за износ в големите тържища. Всичко това води до трагичен, но предвидим резултат: България е сред страните в Европа с най-бързо обезлюдяващи се селски райони и земеделието е захванато в порочен кръг, от който може да се измъкне единствено с целенасочени усилия.
Как „Продължаваме Промяната“ планира да се справи с тези проблеми в нашата #ПрограмаЗаНулеваКорупция? Първото нещо, което трябва да направим, е да подобрим разпределението на субсидиите. Това означава на първо място да прекратим корупцията в сектора и да разследваме получателите на субсидии за истинска свързаност. Максимална част от субсидията трябва да бъде обвързана с количеството реализирана продукция, което ще позволи по-справедливо разпределение. Подкрепяме малките и семейни стопанства по няколко начина: методическа помощ, обучения и квалификация, достъп до пазар чрез инвестиции в логистика, помощ за изграждане на напоителни системи и оранжерии, и административни възможности за коопериране в базата или в логистиката, за да не се налага изкуствено окрупняване. Искаме да олекотим и цифровизираме администрацията на целия сектор, за да свалим бариерата пред започването и поддържането на стопанство и да ангажираме повече хора в земеделието. Извън стопанствата, България трябва да възстанови и подобри системите си за напояване, които са в лошо състояние и с лошо покритие, а са ключови особено за плодовите насаждения. Ще работим и за повече приложна наука в земеделието, чрез инвестиции за повишаване на ефективност и в малките стопанства, както и достъп до качествени агрономи и препоръки, включително чрез електронна система по американски пример за това къде какво и кога би било най-добре да се произвежда от земята. Ще прекратим и корупцията и злоупотребите в българските гори, като сме безкомпромисни към незаконната сеч. Това позволява по-добри климатични условия и по-разнообразни екосистеми, и запазва традиционното българско богатство.
Една от най-важните ни задачи е да спрем обезлюдяването в селските райони. Това означава повече възможности за лесно стартиране на бизнес и въвличане на работна ръка в малките населени места, но преди всичко адекватен достъп до здравеопазване, образование и детска грижа. Няма никакъв друг начин да задържим младите хора по родните им места. Само така можем да върнем славата на българското земеделие и да сме конкурентоспособни точно там, където винаги сме били добри.
Запознайте с цялата ни програма тук.
