Поне 600 идеи за България

Има ли нещо, което българското правителство може да направи, за да стане българската икономика като швейцарската например? Ако да, какво е то? Ако отговорът е „не“, какво в същността на българската среда прави това невъзможно?

Преди 13 години лидерите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев пренасят любимите си лекции по икономическо развитие от Бостън в София и поставят началото на “Харвардските курсове” в СУ „Св. Климент Охридски“. Курсовете целят не просто да отговорят на въпроса защо някои държави са богати, а други бедни и как да направим от бедна страна богата. Тяхната идея е да образоват, но и да заинтригуват студентите да питат и да търсят отговори: какви и колко вреди нанася корупцията на българската икономика, как да привлечем повече инвеститори, можем ли да произвеждаме автомобили, а да направим българското кино световноизвестно? „Харвардските курсове“ дават на едни от най-добрите български студенти инструментите да направят града, региона и страната си по-добро и проспериращо място за живеене. Идеята обаче не е това да остане апокрифно знание, а да се превърне в движеща сила всеки от преминалите през програмата да разработи иновации, с които да покори световни пазари, да промени средата си към по-добро и да придвижи страната си в положителна посока.

Как да си отгледаме икономически клъстър

За повече от 10 години Асен Василев и Кирил Петков успяват да обучат над 600 студенти в България. В рамките на двата курса – “Икономически растеж и развитие на нациите” и “Микроикономика на конкурентоспособността”, те преподават теориите, които икономистите използват, за да анализират и задвижват икономическия растеж. Комбинацията от различни теоретични възможности, заедно с иновативни идеи на микроикономическо ниво, могат наистина да променят една страна. Решенията и подходите обаче са различни за всяка една икономика по света.

Всеки един от студентите има възможност не просто да мисли върху възможностите за развитие на България, но и да предложи конкретни решения. Вторият курс “Микроикономика на конкурентоспособността” завършва с разработка на проект за конкретен икономически клъстър в регион в България. Например, как да се помогне на автомобилния клъстър – фирмите, които се занимават с производство на различни части или софтуер, логистичните компании по цялата верига на стойността и въобще всеки един участник в производството на автомобили, за да заработи целия сектор като добре смазана машина. За да свършат добра работа, всеки екип от студенти трябва да говори с представители на всички по веригата от избрания клъстър, да вникне в работата и в проблемите на тези фирми. А най-добрите проекти често се изпращат на различни министерства и агенции с цел да подпомогнат експертите, които правят съответните политики.

Икономиката като жив организъм

В това начинание студентите използват знанията, които са придобили – за ролята на институциите и съдебната система за икономическия прогрес, за връзката между прираста на населението и брутния вътрешен продукт, за механизмите, по които корупцията слага спирачки на икономическата активност. Всяка теория се преподава и чрез конкретни казуси. Може ли една страна без излаз на море като Руанда, преминала през геноцид, която зависи основно от земеделие и износ на кафе, да се превърне в една от най-бързо растящите африкански икономики? Как е възможно Финландия да се преобрази в една от най-конкурентните икономики през 90-те години, въпреки че след Втората световна война догонва много бавно останалите развити западни икономики? Как може да се постигне икономически просперитет в град с висока престъпност и расово напрежение като Сейнт Люис, щата Мисури, в началото на 90-те години? Харвардските курсове вдъхновяват, защото не изискват заучаване на теории. Никой не би могъл да премине през тях със зазубряне. Те окуражават мислене, дискусия, иновативни решения – как да бъдат използвани оскъдни ресурси в правилната посока, да бъдат преодолени географски недостатъци, или да бъдат свързани хора, умения, фирми, индустрии, клъстери и региони, за да се постигнат качествено нови резултати. В тази игра огромна роля имат институциите, индустриалните организации и най-вече университетите.

Нито едно от решенията за икономически растеж и просперитет обаче не е продаване на ресурси на ниска цена. Конкурентоспособност означава точно обратното – не да се продава труд на ниски цени, за да се привличат инвестиции, а да се създават уникални продукти с висока добавена стойност. Иновации. Инвеститорите идват сами, когато държавата не ги спъва с тромава администрация и корупционни практики на всяка стъпка, и когато намерят добре квалифицирани и опитни работници. Човешкият ресурс и технологичното развитие влизат в почти всяка формула за икономически растеж, която може да бъде преподадена. Изключително важно е достатъчно хора в управлението на една страна да разбират това.

Знание с кауза

Знанията и уменията, които завършилите курсовете, придобиват, им помагат през годините да основат иновативни компании, да работят в администрацията и да бъдат движеща сила на политики за икономическо и социално развитие, да разбират международните пазари и икономиката на глобално ниво, да виждат какво движи конкурентоспособността на различни държави, но и да различават кои практики могат да бъдат пренесени в България и кои не. За да завършат курсовете, всеки един от тях се е трудил здраво. Програмата от два курса е абсолютно безплатна за студентите, но натовареността, очакванията към студентите и етиката са същите като в Харвард. Тя обаче е не просто академично предизвикателство. Курсовете изискват от участниците в тях да бъдат проактивни, да се ангажират, да вярват в промяната към по-добро и да виждат ясно целите си и пътищата да ги постигнат, въпреки проблемите, които трябва да преодолеят. А най-важното правило е: „Използвайте наученото за добро и не го пазете само за себе си.“