7 часа сутринта. Александър Невски. Утрото е топло. Автобусът на Промяната е в готовност да тръгне. Започват предизборните срещи на партията в цялата страна.
7.10 Вече пристигат различни хора от екипа – координатори, фотографи, оператори, организатори, пиари. Повечето изглеждат леко уморени. Оставят багажа си, следват прегръдки със семейството и поредното „до скоро“.
Макар това да е втора кампания след един много кратък и труден мандат, никой не изпитва досада. Никой в този синьо-жълт автобус няма съмнения защо е тук. От шофьора на автобуса, през водачите на листи, целия предизборен щаб, и най-вече самите Кирил и Асен.
Докато всички се качват в автобуса, някъде между ръмженето на мотора и градския шум, Митко, организаторът на събитието, казва: Ела да се снимаме, да си настрои фотографът техниката.
Щабът е готов за тръгване. Вървят залагания – кой закъснее – Асен или Кирил. Облозите приключват, когато двамата пристигат заедно, поздравяват всички и усмихнати се качват на автобуса.
Слънцето започва да се вдига на запад. Автобусът тръгва на изток.
Кирил е разговорлив, разказва за преживяване, което е имал наскоро след като се е срещнал с представител на ГЕРБ в една от телевизиите. Онзи бил намръщен, агресивен и обиждал, докато Кирил реагирал с усмивка и спокойствие на атаките му. „Толкова сме свикнали да лъжат, че вече не ни прави впечатление, а не трябва да им даваме нито една възможност да лъжат хората.“
С Асен е препоръчително рано сутрин да не се разговаря. Особено за сериозни теми. Ако искаш да получиш информация, трябва да отидеш със силно и ароматно кафе. Тогава ще ти отговори по най-брилянтния начин на въпрос, за който се блъскаш от 3 седмици. И накрая ще добави абсолютно гениална шега, с която ще разсмее целия автобус.
Двамата седят отпред един до друг и разговарят тихо и спокойно. Ако единият говори по телефона, другият се опитва да наваксва с хилядите съобщения, мейли, чатове и смс-и, които е получил в последните 7 минути.
Екипът подхваща редовните разговори на тема – каква е програмата, къде отиваме, какво ще правим там, кой ще ни чака, колко време ще прекараме там. Видео екипът започва да задава логични въпроси – с дрон ще снимаме ли, репортажно или…?
Минути след това настъпва тишина. Всички са със слушалки, отворили са лаптопите и работят. Приличат на пътуваща редакция, която в движение, само след 5 минути трябва да издаде нов брой. Някой задава въпрос, всички отговарят заедно.
Силен, ярък, женски смях разцепва тишината от задните седалки. Първоначално се обръщат само няколко човека, но тяхната реакция провокира всички да си махнат слушалките.
„В ПИК пише, че заради нас се е повишила цената на ракията.“ Настава групов смях.
Слънцето вече е високо. Автобусът се движи бавно по осеяната с дупки, неравности и препятствия магистрала (на Борисов 😊) към следващия град.
