Акценти от презентацията на Асен Василев на конференция „Капиталът на бъдещето“ на тема демография, доходи и работна сила
Ако искаме икономиката на България да върви напред трябва да инвестираме балансирано и в инфраструктура, и в хората. Инвестиции само в инфраструктура и поддържането на доходите изкуствено ниски, доведе до това над един милион българи да напуснат страната между 2009 и 2020. Няма богата държава с ниски заплати и изграждането на конкурентоспособност не може да е на база евтина работна ръка, а трябва да е на база добавена стойност и инвестиции в съвременни машини и производствени процеси, за да се защитят по-високи заплати и да се вдигне производителността на труда.
Какво сочат данните по показателите важни за икономиката:
Първият показател е брутният вътрешен продукт на човек. Този показател измерва какво България произвежда (всички стоки и услуги, произведени през годината). България от 2009 до 2020 г., за 11 години, се е приближила с 10% към средното ниво в ЕС – от 45 на 55%. За последните три години наваксваме три пъти по-бързо: за три години сме наваксали още 9% и вече сме на 64% от средноевропейското ниво. Опитът на Ирландия, Испания, Португалия и после на Литва, Латвия, Естония показва, че когато този показател достигне стойността 70%, започва връщане на хората обратно в държавите по чисто икономически причини. Става по-добре и по-изгодно да работят и да си гледат децата в собствената си държава.
Другият важен показател е индивидуалното фактическо потребление -колко стоки и услуги може да си купи човек за една година. И тук също има едно много бързо наваксване, което се случва последните няколко години, като за първи път миналата година спряхме да бъдем последни в Европа. От края на 2023 година сме предпоследни. Да си предпоследен, не е особен повод за гордост, но за първи път откакто сме в ЕС, отлепихме от дъното. Индивидуалното потребление също е директно свързано с избора на един млад човек дали да работи в България и тук да получава доходи или да отиде в чужбина. Колкото сме по-близо до средноевропейските нива, толкова е по изгодно за младите хора да си останат в България.
Доходите. Покупателната способност и реалното потребление се движи от политика по доходите, където имаме доста бърз растеж на средната работна заплата, подпомаган от растеж на минималната работна заплата. В края на 2023 та бяхме на 2100 лв. В момента сме на около 2300 лева. До края на годината сигурно ще достигнем 2400 лв.-2500 лв. средна работна заплата. Реално виждаме едно ускорение, което започва 2021 г. и се запазва до днес.
Ако погледнем минималната работна заплата се вижда много ясно, че всъщност тя започва да се движи доста по-бързо. Ако ръстът на заплатите от последните 3 години се запази, след около четири години ще имаме около 1000 евро минимална работна заплата и около 2 000 евро средна работна заплата. Което ще помогне с догонването на индивидуалното потребление и с ръста на БВП. През последните години икономиките на основните ни търговски партньори и особено Германия не растат. По тази причина и износът, който беше основен локомотив на растежа в България, също се забави. Това забавяне в износа, обаче, беше компенсирано от ръст във вътрешното потребление и като резултат България расте 3-4 пъти по-бързо от средното в ЕС.
И тук идва въпроса няма ли това да ни направи неконкурентни. Затова може да видим сравнителна таблица с минималната и средната работна заплата в България и всички съседни държави в региона в евро. Виждаме, че даже след увеличенията българската средна работна заплата е най-ниска в целия регион и е горе долу колкото Черна гора и Македония, въпреки че техния БВП на глава е доста по-нисък. Българската минимална заплата е много по-ниска от минималните заплати в Гърция, Румъния и Хърватия. Това всъщност показва, че даже ако гледаме в сравнение със съседните държави, сме доста по назад и има място за увеличение, без това да удари конкурентоспособността.
Друг показател е коефициентът на неравенство Джини – разликата между най-бедните и най-богатите. Виждаме, че в България до 2020 г. неравенството расте и достигаме чутовните 40 процента, което ни поставя горе-долу между Буркина Фасо и Колумбия. В последните три години имаме спад, но още сме много далече от европейските стойности, които са около 30%. С Румъния виждаме, че по неравенство се движим горе-долу еднакво до 2012-2013 г. Но след като те започнаха подоходната политика, която им позволи и икономиката да дръпне, неравенствата паднат. И всъщност в момента Румъния значително ни изпревари в икономическо развитие. С румънците започваме горе-долу еднакво.
Ако искаме да имаме нормално развитие на всички региони и на индустриите не трябва че минималната работна заплата да се прави по региони или по индустрии. Защото това би довело до формирането на гета. И това го виждаме във всички държави, които имат този опит. Държавите, където има регионални минимални работни заплати, местата, където тези минимални работни заплати са ниски, там отива концентрация на нискоквалифицирана квалифицирана работна ръка. Това води след това до престъпност, до липса на образование и формирането на един социум, който е много лош и след това отнема поколения, за да бъде почистен, ако въобще може да бъде почистен.
Връзка с развитието на икономиката и работната сила имат данните за демографията. Миналата година за първи път имаме повече родени деца, отколкото предишната година. Последният път това се е случило 2014 г. Тоест 10 години е спадал броя на новородените, но миналата година тази тенденция се е обърнала. Това не е тенденция, свързана с Евросъюза. Всъщност, започвайки от 2003-2004 г, когато стана ясно, че България ще влезе в НАТО и Европейския съюз, имаме повишение на ражданията и тенденцията на спадане започва от 2010 г. След рестриктивните политики, свързани с банковата и финансова криза 2008-2009 г., когато бяха замразени пенсии и заплати, бяха изтеглени пари от обращение, а на бизнеса не беше връщан ДДС и влязохме в една много тежка рецесия. И тази тенденция е счупена само веднъж 2014 г. и сега – през 2023 г.
Ако погледнем смъртността, тя седи горе-долу константна – на 110 000 души. При вълната от Ковид се увеличава на 150 000 и в момента имаме много ниска смъртност от 101 000. Не е ясно това дали като тенденция ще се запази или е ефект от ковид. Донякъде може и да е ефект от подобреното социално положение на пенсионерите. Имахме 1 милион пенсионери, които бяха 100 лева под линията на бедност, а сега са 50 лева над. Не е много, но ако погледнем другите статистики за това какво консумират хората, виждаме, че само от 2022 до 2023 г. ядем над килограм по-малко хляб, но килограм повече месо и плодове. Тоест този тип движения в доходите, макар и малки, веднага се отразяват в реалната консумация.
И последният, но много важен показател за демографията е нетната миграция, измерена по реални адресни регистрации. Виждаме голяма нетна миграция 2009- 2010 г. много хора напускат България. Пак това не се случва веднага след влизането в Евросъюза 2007 г, а две години по късно, когато влизат рестриктивните мерки. Покрай Ковид имаме едно завръщане на хората – 2020-2021 г. И миналата година има 42 000 човека повече, които са се заселили в страната, отколкото са напуснали. Тоест един средно голям град се е върнал в България. Всъщност ако погледнем общия брой работещи, тоест размера на работната сила, тя се увеличава, въпреки демографската картина. И миналата година всъщност за първи път от много години сме дефакто нула нула. Общата загуба на население е 2 000 човека, при условие, че средно за предишните 15 години е била около 40000-45000 човека.
Базирайки се на всички тези данни всъщност и разговорът за икономическите политики и затова как България да върви напред трябва да бъде в посока какво можем да направим, така че тези положителни тенденции да са еднократни, а да са началото на една тенденция към подобрение, увеличаване и на работната сила, и на хората в страната, и на доходите като двигател на икономическото развитие.
