Ивайло Яйджиев, бивш заместник министър на финансите:

Напоследък се говори, че в ПВУ са били заложени твърде ранни и твърде трудни реформи и затова не се получавали нещата. Това така ли е?

Нека видим най-често критикуваната реформа – тази за декарбонизация, по-известна като намаляване на емисиите от големи въглищни централи с 40% до 2026 г. (спрямо 2019 г.). Някои могат да си спомнят изказванията от 2022 г. как това или е невъзможно, или ще срине икономиката ни.

Да напомним, че ангажимент за декарбонизация е задължителен за ПВУ. С други думи – ако нямаме някакъв ангажимент по темата, няма ПВУ. Да напомним и че този ангажимент във финалния план *замени* друг – за перманентно затваряне на 1.4 ГВ въглищни мощности до 2026 г. и заменянето им с мега газова централа.

Вече имаме данни за целия период 2019-2024 г. за производство на ел. енергия от въглищните централи споменати в ПВУ (а емисиите съответстват на производството).

Ситуацията е следната:
1) Целта за 2026 г. (-40%) е вече изпълнена още 2024 г. (-48%), т.е. 2 години по-рано;
2) Няма затваряне на въглищни централни от държавата, Марица Изток 2 не е ограничавана (даже напротив). Всъщност има решение, което *забранява* такива затваряния;
3) Но пък има решение на Народното събрание, че задължително трябва тази *изпълнена* цел да отпадне и да бъде предоговорена с някоя нова;
4) Народното събрание отказва да приеме общ документ, показващ прогноза, че *до 2026 г* емисиите ще намалея с *40%*, въпреки, че това *вече* се е случило.

В резултат от 4) една голяма част от второто плащане по ПВУ е спряно, а 3) блокира разговорите за остатъка от ПВУ.

На криво правителство реформите в ПВУ са му виновни.

След срещите в Брюксел/Страсбург новото правителство беше оптимист за ПВУ, но след обсъжданията на реформи в коалицията тонът се е променил. Министърът на финансите обясни как ПВУ бил сгрешен, защото вътре имало реформи, а пък за тях нямало мнозинство – и как е трябвало да има ПВУ без такива реформи. От своя страна това водило (отчасти) до ‘дупката’ в бюджета.
1/ Първо, да напомним, че огромната част от ПВУ е заседнала заради четири гласувания в Народното събрание (и така от януари 2024 насам). Текстовете са готови, всичко е уточнено и може буквално за 1 седмици да мине. Въпрос на желание и на политически приоритети.
Когато управляващите казват, че реформите са невъзможни, нека да обяснят защо смятат за невъзможно:
– да се избира ръководството на Комисията за противодействие на корупцията “чрез прозрачен процес, който гарантира политическа независимост” – буквален цитат от изискването?
– да се въведе защита на сигналоподателите спрямо изискванията на европейската директива, без да е ограничено само за сигнали от 2021 г. насам?
– да се приеме готов закон за т.нар. личен фалит?
В сектор енергетика, защо смятат, че е невъзможно приемането на една обща пътна карта, която е базирана на ангажименти, които се оказва, че сме вече изпълнили 2024 г. вместо 2026 г.? Или пък защо е невъзможно да се гласува либерализация на енергийния пазар, която все пак г-н Дончев заложи в ПВУ и поне ГЕРБ вече веднъж са подкрепяли през 2023 г. (а и новият енергиен министър отбеляза, че има как да стане)?
Отговорът разбира се е, че при наличие на мнозинство и премиер, който е обявил ПВУ за приоритет, въпросът не е на възможности, а на желание. И ако проблемът е вътре в коалицията, това далеч не прави ПВУ “неизпълнимо”, а само нежелателно.
2/ Второ, говорим много за дефицит, голяма част от който идват от капиталова програма. От своя страна, голяма част от капиталовата програма идва от проекти по ПВУ (но не само). В момента по ПВУ има едни 10 млрд. лв., които нас чакат да ги получим 2025 и 2026 г. Т.е. в единия случай ние ще получим парите и прословутата ‘дупка’ ще намалее. В другият случай, правителството решава, че няма да задвижи ПВУ и би следвало да спре всички тези проекти, което също ще спре ‘дупката’ да расте. Обаче ако едновременно искаш да не правиш реформите, които отключват финансирането, но да правиш разходите срещу тях – това е политическо решение за увеличение на дефицита (както съм обяснявал много пъти последната година). И си носиш отговорност за него.
3/ Трето, хайде да не пренаписваме историята. ПВУ е ‘договор’ за реформи и инвестиции между ЕК и България. В момента се казва, че е трябвало ние да си получим парите от Брюксел, но без да заложим реформите (или да се ‘изхитрим’ да ги сложим на края на плана, когато няма да има пари под риск). Нека напомня – да, имаше такава версия на ПВУ, пари без реформи, разработена от последното правителство на ГЕРБ. Обаче това правителство на ГЕРБ не я изпрати за одобрение, защото знаеше, че не изпълнява изискванията за реформи в сфера енергетика и върховенство на закона.
А за тези, които си мислят, че това за върховенството на закона е измишльотина е достатъчно да погледнат Унгария, където всички средства по ПВУ остават блокирани именно заради това, както и Полша, която беше в същата ситуация докато не прие реформи в сферата.
Така че алтернативата на сегашното ПВУ не е някакво ПВУ в което си получаваме 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране без реформи. Такова животно н-я-м-а. Алтернативата беше или да не правим реформите по-горе и съответно да не получим парите, или да ги направим и да ги получим. Все пак ГЕРБ би трябвало добре да знаят това, след като все пак същите хора се занимават и сега с ПВУ. И същите хора, които – отново напомням – сложиха либерализацията на пазара на енергия в ПВУ.
В резюме – ПВУ не е “невъзможно”. Ако е “нежелателно” заради коалиционната конструкция, то това си е политически избор на това правителство. И те си носят политическата отговорност за него.