Окончателно са приети промените в Закона за гражданската регистрация, с което над 50 хил. българи ще получат достъп до здравеопазване, образование и работа. С тях се въвежда възможност гражданите, които нямат постоянен адрес и лична карта, да получат служебен адрес, с който да им се издаде документът за самоличност.

Инициативата за промените в закона беше поета в кабинета Петков, като част от работата по Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите. В кабинета Денков усилието продължи в работна група в МРРБ с експерти от ключовите организации. Законопроектът беше довършен и качен за обществено обсъждане в края на януари тази година.

Липсата на документи блокира достъпа до здравеопазване, образование и работа. Проблем е и за българските граждани, пребиваващи трайно в чужбина, които нямат собствен имот на територията на страната, да заявят адресна регистрация.

С новия закон всички граждани ще могат да заявят адресната си регистрация, което от своя страна е предпоставка да се снабдят с документ за самоличност, за да могат да започнат работа, да упражняват правата си, както и да получават услуги.

“Личната карта е ключът към основните ни граждански права. Никой не трябва да бъде лишен от тях, само защото няма дом,” казват от “Продължаваме Промяната – Демократична България”.

Служебният адрес, който се въвежда със закона, ще е адрес на недвижим имот – общинска собственост, който ще се определя от кмета на съответната община за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес.

Със законопроекта се предвижда гражданите със заличен единствен постоянен и/или настоящ адрес, да бъдат адресно регистрирани на служебен адрес. Собствениците на имоти пък вече имат право да заличават регистрация на лица, чийто постоянен адрес са на техен имот освен роднини.

Промените в закона имат за цел и да намалят незаконните практики с фалшиви регистрации, като се дава възможност за посочване на легален служебен адрес.