По покана на премиерът Петков се състоя среща на лидерите на страните членки на НАТО от Югоизточна Европа. С премиерите на Румъния, Северна Македония и Черна Гора.
В ситуация на война е от огромно значение страните членки на НАТО в Югоизточна Европа да имат координация, да работят за трансгранично сътрудничество, за икономическо сближаване и за синергия в отбранителните си способности, заяви Кирил Петков.
По време на срещите си с тях той обсъди регионалните ефекти от инвазията в Украйна и общите координирани мерки между страните в ключови сектори като енергетика, свързаност, отбрана, продоволствената сигурност на региона, нуждата от солидарност при справянето с бежанската вълна, както и готовността да се помогне за възстановяването на Украйна.
Министър-председателят Петков акцентира върху свързаността по оста север – юг и Коридор номер 8, които са ключови не само за икономическото развитие, но и за мобилността в сферата на отбраната. Петков отбеляза също значението на енергийната независимост и съществената роля на втечнения газ и възобновяемите енергийни източници.
Не на последно място, премиерът обсъди и общите усилия в битката с корупцията. Тя често се превръща в инструмент, който се използва от Руската федерация за влияние в региона.
Министър-председателят на Румъния Николае Чука отбеляза, че нахлуването на Русия в Украйна пряко засяга сигурността на Югоизточна Европа, затова сътрудничеството в региона е задължително.
Министър-преdседателят на Черна гора Здравко Кривокапич изрази благодарност към българския премиер за домакинството. Трябва да оставим миналото зад нас, да мислим за бъдещето, за развитието, както и за политиките, които ще осигурят по-добър стандарт за нашите граждани, каза още Кривокапич. Черногорският премиер специално отбеляза приноса на гражданите на Румъния и България, оказали помощ на многобройните мигранти, дошли от Украйна.
Премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски заяви: „Тази война създаде нова реалност в живота ни във всичките му аспекти, най-вече по отношение на необходимостта да се координират усилията в производството на храни, доставките и производството на енергия, както и в сферата на отбраната“.
