Интервю с Искрен Арабаджиев относно Бюджет 2023.
Каква е вашата оценка за бюджет 2023?
На база на краткото време, за което трябваше да се разработи бюджетът, това е най-доброто, което може да се направи в момента. На 100% се продължават политиките от кабинета “Петков” от Бюджет 2022, който бе изготвен от Асен Василев.
Това е още един бюджет, който намалява неравенствата в държавата, тъй като последните 2 години са единствените, откакто сме влезли в Европейския съюз, през които те се понижават. Очакваме, че тази година ще бъде третата такава година и българите ще го усетят.
Инфлацията няма ли да “стопи” това усещане?
Виждаме, че световните процеси за намаляване на инфлацията започват да се усещат и в България. За втори пореден месец имахме дефлация (намаляване на цените). За първи път отбелязваме и намаляване на инфлацията при храните с 1%. Цените все още са много по-високи, отколкото бяха преди 2 години, но съм уверен, че тенденцията ще продължи. Цените на световните борси се успокояват, а с този бюджет и с политиката на правителството ще задържим ръста на заплатите, който се наблюдава последните години. Така ще започнем да усещаме отново увеличаване на покупателната способност.
Средната заплата в България за последните 3 години се е увеличила с 50%. Всяка година имахме около 15-16% ръст, което ни помогна по-лесно да преминем през инфлацията.
Бизнесът какво да очаква?
Смело мога да кажа, че през последните 2 години рекетът над бизнеса намаля осезаемо. Започнахме да водим политика на по-висока събираемост и еднакво третиране на бизнесите, така че да няма нелоялна конкуренция и една фирма да не подбива цените на другите. Ние сме държавата с най-висок размер на сива икономика в ЕС, но вече виждаме процеси на изсветляване.
Ключова политика на правителството е да не вдигаме данъците, но ги събираме и тези средства отиват обратно при хората. Тази политика на държавата даде възможност на бизнеса да генерира рекордни печалби. Само за 2 години печалбите на бизнеса, които се декларират в НАП, са се увеличили двойно – от 27 млрд. лв. на 47 млрд. лв.
Именно кабинетът “Петков” помогна ние да сме на второ място по ръст на индустриалното производство, на първо място по ръст на износ миналата година и на първо място по ръст на заплатите. Когато оставиш бизнеса да работи свободно и спокойно, той може да произвежда, да изнася и да върне част от този генериран приход под формата на заплати. Ние няма да им пречим, ще им помагаме, но те трябва да направят такава организация на труда, в рамките на тяхното предприятие или бизнес, че да позволят на служителите да бъдат по-продуктивни и по-ефективни.
По какъв начин държавата улеснява това?
Правим редица мерки – с подпомагането на цените на електроенергията, с отпадане на бележки и удостоверения, които се изискват при комуникацията на гражданите и работодателите с администрацията, като по този начин спестяваме хиляди човекочаса обикаляне по гишета.
Пример е дигитализирането на Централния регистър за особените залози (ЦРОЗ). По предварителни разчети това са едни 14 000 човекочаса, които ще бъдат спестени, тъй като вече услугите могат да се заявяват онлайн.
Кой се страхува от думата “изсветляване” и как ще се случи то в ресторантьорския бранш и туризма?
Наблюдаваме най-голям ръст на заплатите точно в ресторантьорския сектор. С намаляването на ДДС и с обвързването на Ковид помощите преди 3 години с осигурителния доход, се видя, че много лица не се осигуряват на реалната заплата, а на много по-ниско от това, което в действителност получават и така са ощетени. Имаше и натиск от служителите, за да могат да се възползват от подпомагането.
Затова казахме, че можем да задържим ниската ставка на ДДС, но при положение, че започнат да реализират по-високи обороти, които после да се превърнат и в по-високи заплати. Така ще се изсветли секторът.
Опитваме се да заложим през бюджета и няколко мерки, които да въведат повече отчетност, да дадат повече информация на НАП, но все пак с условието тежестта към работодателите да не е прекалена.
Какво е положението с бюджетния сектор?
Продължаваме увеличаването на заплатите в бюджетния сектор, но тук е следващата стъпка – трябва да започнем да изискваме и реформи, подобряване на процесите в администрацията. Виждаме, че въпреки политиката по доходите, която се реализира последните 6 години в сектор Образование, заплатите трябва да са по-високи от средното, за да може да привличат качествени учители и млади специалисти в системата, но това за момента не дава резултата, който очакваме.
Да, процесите в системата отнемат време. Нещата, които сега се правят, ще дадат резултат след 10 години, но като общество е редно да покажем на Министерството на образованието и на синдикатите на учителите, че за да може да сме проспериращи, трябва да имаме добре образовани граждани, които да могат да се включат в пазара на труда.
Колко близо сме до тази цел?
Давам конкретен пример за област Ловеч, от която съм народен представител – 38% от училищата в областта са със средна оценка Слаб 2 на матурата по БЕЛ. Това означава, че децата, които имат оценка над 2, не са достатъчни да вдигнат поне една единица. Това е голям проблем, но е свързан и с обезлюдяването, по-ниската икономическа перспектива и заплатите в някои общини в областта. Оценките обаче са ниски и в големите общински градове, което говори за системен проблем.
Продължаваме политиката за изкуство и спорт в образованието. Тази програма се оказа изключително успешна. В много училища се закупиха музикални инструменти, костюми и носии за извънкласна дейност, назначиха се специалисти, които да ангажират децата не само в учебно време, а и след това. Това е инвестиция в нашите деца и в бъдещето.
Има ли нещо, което повечето хора, които не се занимават с финанси, не разбират по бюджета и ги тревожи?
Много хора се притесняват от бюджетния дефицит и тегленето на заеми. Тук трябва да кажем, че последните 3 години, въпреки че сме в бюджетен дефицит, той е в рамките на 3% и спазваме Маастрихтските критерии, които са ключови за присъединяването ни към еврозоната. В тях е разписано, че за да са устойчиви финансите, дадената държава трябва да спазва две условия: бюджетният дефицит за текущата година да е до 3%, а натрупаният общ дефицит да е до 60% от БВП.
И тук има нещо интересно. Въпреки че последните години бюджетът е на дефицит, ние успяваме да запазим съотношението на дълг към БВП на 22% и финансите на държавата са в изключително добро състояние. Поддържането на нивото на дълга на 22%, въпреки новите заеми, се дължи на това, че в последните години размерът на БВП нарасна с много високи темпове заради сериозния икономически ръст и високите нива на инфлация.
Ние стоим на второ място от държавите с най-добри финанси и съотношение на дълг към БВП. Не се реализира това, с което ни плашиха. Бюджетните приходи се увеличават номинално също с много, а политиката ни е тези пари да се върнат обратно при хората и при фирмите.
Какво да кажем за хората под прага на бедност?
През 2021г. заварихме 1 милион пенсионери под линията на бедност. Политиката, която провеждаме с увеличените пенсии и ръст на заплатите, намали драстично броя на лицата под линията на бедност. Допълнително определяме дефиницията за енергийна бедност, както и реформа в Агенция за социално подпомагане. Така ще можем да вържем по-сериозно таргетирана подкрепа за хората, които наистина имат нужда, тъй като средства в държавата има, но тя се раздава на калпак. Целта е нуждаещите се да могат да си стъпят на краката, да излязат от системата за социално подпомагане, да се върнат на пазара на труда и да излязат от дефиницията за бедност.
Промени ли се положението на този 1 милион крайно бедни пенсионери?
Когато ние застъпихме, средната пенсия беше 480 лв. Само в рамките на 12 месеца постигнахме значителен ръст, като миналия октомври я оставихме на 720 лв – 50% увеличение. С новите 12% вече отива на 820 лв.
