УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Във връзка с публикувания за обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) приложено изпращам предложенията на народните представители в 51-вото Народно събрание от политическа партия „Продължаваме промяната“ и Тематична група „Образование“ към ПП „Продължаваме промяната“:
1. Създаване на законова основа за навлизане в образованието на платформите и методите на преподаване, базирани на изкуствен интелект.
В чл. 5, ал. 1 се създава т. 14:
„14. етично, безопасно и образователно насочено използване на изкуствения интелект в училищното образование.“
Мотиви: Законовото регламентиране на използването на изкуствения интелект (ИИ) в училищата ще позволи през следващите месеци и години да се развият и въведат платформи, базирани на изкуствен интелект, с които да се подобри качеството на
образованието чрез персонализирано обучение, адаптивни методи на преподаване, създаване на персонални асистенти за учениците и учителите, осигуряване на административна подкрепа за директорите, учителите, РУО и МОН.
Тази промяна изисква да бъде осигурена защита на личните данни и да се гарантира етична употреба на технологиите с ИИ. Сигурността и безопасността на системите с ИИ са също ключов аспект, както и равенството и достъпността за всички ученици. Необходимо е да се осигури широк достъп в системата на училищното и предучилищното образование за качествена подготовка на децата и младежите за интелигентно и ефективно използване на различните възникващи платформи и модели базирани на ИИ, за да се избегне допълнително разделение на база социален статус, тип населено място, образование на родителите и други подобни фактори.
2. Не приемаме предложението на МОН за отпадане на изискването частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавно финансиране, да осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в това число деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите, които не са финансирани от държавата.
От законопроекта да отпадне предложена отмяна на разпоредбата на чл. 10, алинеи 4 и 5.
Мотиви: Изискването частните детски градини и училища, които получават държавно финансиране, да осигуряват безплатен прием за 20% от децата е доброволно за институциите (училищата и детските градини могат да се откажат от него) и е насочено към намаляване на неравенството в достъпа до качествено образование. Ако отпадне това изискване, биха се ограничили възможностите на децата от по-бедни семейства и би се затруднил достъпа до специализирани програми за деца с изявени дарби или специални нужди. Социалната изолация и разделение между различните социални групи също биха могли да се увеличат, което би засегнало социалната кохезия. Липсата на разнообразие и включване в учебната среда би могло да ограничи социализацията и взаимодействието между различни социални и културни среди. Несправедливото разпределение на публичните средства би могло да облагодетелства само платежоспособните семейства, вместо да се инвестира в по-широк кръг от деца и младежи.
3. Обучението, свързано с религиите.
Предлагаме от законопроекта да отпадне предложеното допълване в чл. 11, ал. 1 на второ изречение, а именно „Обучение, свързано с религиите, включително с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и училищното образование се осъществява само при условията и по реда на този закон.“
Мотиви: Систематично, думата „религии“ трябва да се допълни в разпоредбата на чл. 11, ал. 3, която посочва допустимите изключения за изучаване на определени идеологии и доктрини.
Предлагаме чл. 11, ал. 3 да се допълни така:
„(3) В системата на предучилищното и училищното образование идеологии, религии, доктрини и системи от възгледи и идеи се изучават за постигане на целите по чл. 5, за формиране на национално самочувствие, патриотичен дух, и родолюбие и
формиране на добродетели у децата и учениците и при спазване на държавните образователни стандарти и на учебните програми.“
Мотиви: Така направеното предложение от МОН създава няколко много сериозни проблема, които трябва да се избегнат, защото съдържат елементи на дискриминация по религиозен и етнически признак, а в дългосрочен план могат и да застрашат
националната сигурност на страната. Първо, в смесените етнически райони този подход ще доведе до институционално етническо разделение в училищните класове. Трябва да отчетем факта, че религиозният избор в тези райони почти напълно съвпада с етническата принадлежност. Това създава риск от възраждане на болезнени исторически спомени и подкопаване на 35-годишните усилия за помиряване между различните етнически и религиозни общности.
Второ, предлаганият модел влиза в конфликт и с основни принципи на Конституцията, включително с принципа за равенство пред закона, недопускането на дискриминация на религиозна основа, разделението между религиозните институции и държавата, и свободата на съвестта. Предложеният критерий за 10% религиозно представителство по отношение на изучаваните религии в училище дискриминира над 93,000 български граждани от по-малките религиозни общности.
Трето, на проведената „кръгла маса“ за обсъждане на предлагания предмет „Добродетели и религии“ бяха поставени редица други въпроси, които остават без отговор. Доколко този предмет би подпомогнал или попречил на развитието у децата и младежите на критично мислене – изключително важно умение, което ще предопредели шансовете им за успех в бързо променящия се свят, изпълнен с дезинформация и подвеждащи послания и призиви? Дали няма да се объркат децата при неизбежния сблъсък между основните представи за създаването на света и природните закони според свещените книги и според съвременните постижения на науката? Няма ли да се появят различни форми на натиск върху децата според субективните желания на училищните директори при недостиг на подходящи преподаватели и при определени обществени нагласи в населеното място и региона? Няма ли да се появи напрежение между децата при тяхното институционално разделяне в училище на „християни“, „мюсюлмани“ и „атеисти“?
Общите отговори от вида „няма проблем“ без съответна аргументация не могат да се използват за решаване на толкова важни въпроси.
За да се избегнат тези проблеми и за да се постигне поставената цел – изграждане на добродетели и ценности в подрастващите деца и младежи, обучението по религия с конфесионални елементи следва да остане като свободноизбираем предмет, както е сега. Основният проблем при настоящия избор е, че училищата не винаги осигуряват условия за обучение по религия като предмет в групи Б и В, въпреки че това е възможно.
Правилният подход е да се задължат училищата да информират родителите и да осигурят възможност за обучение по всички основни религии, ако има достатъчно желаещи ученици, за да се избегне дискриминацията по религиозен признак. Държавата трябва активно да подпомогне подготовката на преподаватели, където са необходими.
Държавата би могла да подпомогне и провеждането на неделни и летни занимания с конфесионални елементи към религиозни институции там, където има желаещи деца и младежи.
Същевременно, търсената цел – формиране на добродетели у децата и учениците, следва да е по линията на предмет, който не включва конфесионални елементи и се изучава от всички деца без разделяне по религиозен признак. Предложението е този
предмет да се нарича „Добродетели и ценности“ и в него широко да се използват различни форми за въвличане на децата в обществено полезни дейности, т.е. да правят добро по метода „учене чрез правене“. За да се осигурят часове за задължителния предмет “Добродетели и ценности”, може да се намали общият брой часове в раздел Б.
Примерно един час от раздел Б да се прехвърли в раздел А, както беше предложено от министър Вълчев при представянето на проекта. Новият предмет „Добродетели и ценности“ трябва да влезе в сила след цялостно преразглеждане на учебния план, като е реалистично това да стане от учебната 2026-2027 г. за I-IV клас.
Учебното съдържание в новия учебен предмет „Добродетели и ценности“ трябва да бъде съгласувано с предметите „Човекът и обществото“, „История и цивилизации“, „Философия“ и „Гражданско образование“, в които се изучават ценности, религии и етика в техния исторически, културен и философски (научен) аспект.
4. Предложените промени по отношение на деца и ученици, които не владеят български език.
Предложеният текст на чл. 16 следва да се прецизира и допълни, за да се отчете, че има два съвсем различни типа деца и ученици, които не владеят български език.
Мотиви: В предложения от МОН нов тест на чл. 16 се прави смесване на децата, за които българският език не е майчин, с тези, за които е, но не го владеят в достатъчна степен. Уеднаквеният подход към тези две категории лица не отчита, че те имат различни потребности и следва да получават допълнителна подкрепа по съвсем различни програми. Ако например един ученик, за който българският език не е майчин, идва от чужбина и започва в пети клас в българско училище, той няма как успоредно да учи езика и учебния материал, докато това е напълно възможно за ученик, чийто майчин език е български, но не го владее в достатъчна степен.
Ключов елемент е да се въведе изискване учителите, които ще водят допълнителното обучение по български език на деца и ученици, за които той не е майчин, да имат специална квалификация за работа с такива деца. Още по-добре би било, ако учителите имат познания по езика, който е майчин за детето или ученика. Тестът за знание на български следва да не се прави точно преди първи клас, а много по-рано – още в периода на задължителната предучилищна подготовка, например, като елемент в механизма за обхват.
5. Мандатност на директорите на държавните и общински училища.
Предлагаме чл. 217, ал. 5 да се измени така:
„Чл. 217. Длъжността “директор” в държавните и общинските институции по този закон се заема за срок от четири години въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда и на наредба, издадена от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата, от органите по ал. 1, 2 или 3 и с участието на представители на обществения съвет на детската градина или училището. Длъжността „директор“ не може да се заема от едно лице за повече от два последователни четиригодишни мандата, като при предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало длъжността „директор“ повече от две години.“
Във връзка с горното в предложения нов чл. 217а, ал. 1 следва да се направи следното допълнение:
„Чл. 217а. (1) Лице, заемащо длъжността „директор“ на институция от системата на предучилищното и училищното образование, което бъде избрано за народен представител, министър, кмет или бъде назначено за областен управител, или бъде избрано или назначено за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност, в случай че мандатът му не е изтекъл. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник.“
Мотиви: Въвеждането на мандатност при директорите на държавните и общински образователни институции ще допринесе за:
1. Яснота и предвидимост: Четиригодишният мандат предоставя ясна структура и предвидимост, което улеснява планирането и изпълнението на дългосрочни проекти и инициативи.
2. Фокус върху резултатите: Периодът на мандата насърчава директорите да се фокусират върху постигането на конкретни резултати и цели, което може да подобри ефективността на управлението.
3. Оценка и отчетност: Редовната оценка на работата на директорите през 4- годишния период позволява по-добра отчетност и възможност за коригиране на грешки и слабости.
4. Устойчиво развитие: Мандатът осигурява време за прилагане на устойчиви промени и инициативи, които могат да доведат до трайно подобрение на училищната среда и учебния процес. Два мандата по четири години са достатъчни за реализиране на важни дългосрочни стратегически приоритети, заявени от директора в началото на мандата.
5. Приемственост и консистентност: Мандатите осигуряват приемственост в управлението, което е важно за поддържане на дългосрочна консистентност в политиките и практиките на училището.
6. Промени в състава на комисиите за избор на директори на общинските училища
Предлагаме чл. 217, ал. 6 да се измени така:
„(6) В комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността “директор” на общинско училище се включват един представители на педагогическия съвет на училището, избран от педагогическия съвет, един представител на регионалното управление на образованието, определени от началника на регионалното управление на образованието, един представител на общинската администрация, определени от кмета на общината, както и един представител на обществения съвет, като за професионалните гимназии това е представителят на работодателските организации.
Мотиви: Промяната в статута на началника на РУО води до явна опасност от прекомерно нарастване на политическото влияние на министъра (чрез началника на РУО) в определянето на избора на директор на общинските училища, като същевременно ролята на педагогическия съвет на училището и на обществения съвет е съвсем минимална. В този смисъл, за да се гарантира честността и обективността на избора, трябва да се осигури баланс в комисиите.
В случая не е необходимо съставът на комисиите да е от нечетен брой членове, защото класирането става на база събран брой точки от всички членове на комисията, а не чрез гласуване.
7. Използване на резултатите от националното външно оценяване (НВО) и държавните зрелостни изпити (ДЗИ) в процеса на определяне на добавената стойност, елемент от оценката на качеството.
Предлагаме да се създаде чл. 121а със следното съдържание:
„Чл. 121а. Оценките от националното външно оценяване в края на IV, VІІ и Х клас, както и от държавните зрелостни изпити и от държавния изпит за придобиване на професионална квалификация се използват в процеса на определяне на добавената стойност, която е елемент от оценката на качеството в училищното образование.“
Мотиви: Използването на резултатите от НВО и ДЗИ за определяне на добавената стойност в оценката на качеството осигурява обективни и стандартизирани измервания на знанията и уменията на учениците. Това позволява проследяване на индивидуалния и колективен напредък, както и идентифициране на силни и слаби страни в обучението.
Сравнението с националните стандарти и средните резултати за страната предоставя контекст за оценката на качеството и за информирани (базирани на данни) предложения за преодоляване на недостатъци и за развитие на качеството на образованието.
8. Да се въведат повече положителни стимули в началния етап, наред с мерките и санкциите.
Мотиви: И в момента законът съдържа някои норми, предвиждащи поощряване на децата и учениците (чл. 171, ал. 1, т. 13, чл. 178, ал. 1, т. 11, чл. 184, ал. 1 и др.). Законът обаче дава само такава възможност, без да разписва по-детайлни процедури или механизъм за това поощряване, за разлика от много детайлно разписаните механизми на налагане на наказания, вкл. и предложеното облекчаване на решима по налагане.
В този смисъл следва да се разшири приложното поле на положителните стимули спрямо децата и учениците, тъй като това е ключов елемент от изграждането на нагласи към ученето, особено в по-малките класове.
9. Не само математическите и природоматематическите гимназии, а всички училища, които имат математическа или природонаучна паралелка в гимназиалния етап, да имат правото да придобият статут на специализирани и да могат да осъществяват прием в математически паралелки след 4-ти клас.
Учениците с най-висок успех и с най-високи постижения в ученически състезания и олимпиади в тези паралелки да имат възможност да продължат и след 7-ми клас без кандидатстване в същата гимназия. Половината от местата в 8-ми клас в математическите или природонаучните паралелки на съответните гимназии да бъдат отворени за прием чрез конкурсен изпит след 7-ми клас. Ако има необходимите условия, може да се отворят допълнителни математически и/или природонаучни паралелки в 8-ми клас.
Мотиви: В България има много общини, в които няма математически или природоматематически гимназии. В по-малките и по слабо населени райони на страната често липсват каквито и да било специализирани училища, вкл. математически гимназии. В противоречие на това, често точно в такива населени места има деца, които имат талант и успехи в областта на математическата наука още от ранна възраст и обикновено те пътуват големи разстояния, за да посещават училища или курсове, за да развиват таланта си.
Законът дава възможност профилирани гимназии да разкриват математически паралелки, но с предлаганите сега изменения учениците в тези паралелки не са поставени при равни условия с учениците в математическите и природоматематическите гимназии. Тази неравнопоставеност не може да се вмени във вина на учениците и преодоляването ѝ е отвъд техните възможности.
В този смисъл, даването на учениците в математическите паралелки в профилираните гимназии на същите права като на учениците в математическите и природонаучните гимназии несъмнено би спомогнало за реализиране на основната идея на предлаганата реформа – а именно повишаване обхвата на учениците с по-задълбочени знания в областта на математиката и природните науки и осигуряване на квалифицирани кадри за направления изискващи добра математическа подготовка, вкл. инженерни, компютърни науки, информатика, финанси, икономика, ядрена физика, материалознание и др.
В тази връзка текстът на чл. 38, ал. 3 не следва да се отменя, а следва да се допълни, като се даде възможност за откриване на математически паралелки в 5 клас и в училища, които не са математически или природоматематически гимназии.
10. При утвърждаване на държавния план-прием следва да се предвиди специален режим за Столична община и останалите градове с районно делене. Районите в тези градове могат да се приравнят на общини само за целите на държавния план-прием.
Мотиви: Към момента изискванията на закона отчитат наличието или липсата на друго училище на територията на общината (напр. чл. 144). При градовете с районно делене липсата на друго училище в района е напълно съпоставима с липсата на училище в общината, като често разстоянията, които трябва да изминават учениците на територията на Столична община, са дори по-големи, отколкото между някои населени места.
11. Да се оттегли предлаганото отнемане на правото на родителя на дете със СОП да участва при вземането на решение за неговото обучение.
Мотиви за неприемане на предложението на МОН: МОН предлага родителите на деца със СОП вече да нямат думата в определянето на формата на обучение на децата им – дневна или индивидуална. Решението да се взима от екипа за подкрепа на личностното развитие. Така се създава предпоставка всяко „неудобно“ дете, с което няма желание или капацитет, или финансов ресурс да се работи, да бъде отстранено от училище и вкарано в индивидуална форма на обучение.
Необходима е формулировка, която не отнема правото на родителя да взима решения в най-добрия интерес на детето си.
Българските институции досега не са доказали, че могат да действат в най-добрия интерес на детето, нито че заслужават по голямо доверие от родителите.
12. Да се въведе легална дефиниция на термина „пропаганда“ за целите на ЗПУО:
Предлагаме да се създаде допълнителна разпоредба с легална дефиниция на „пропаганда“, както следва:
„ § … По смисъла на този закон „пропаганда“ е разпространяване на информация по предубеден или подвеждащ начин, за да се популяризира определена кауза или гледна точка, без да се основава на научното познание в дадената област.“
Мотиви: В закона се използва терминът „пропаганда“ без да има дефиниция, което създава несигурност в учителите и директорите как да определят дали дадена информация може да се класифицира като пропаганда. За да се избегне тази неопределеност предлагаме легална дефиниция за целите на този закон.
13. Поради огромния брой постъпили предложения и становища, показателни за безспорната обществена значимост на темата, предлагаме законопроектът да се качи за повторно обществено обсъждане, тъй като едномесечният срок бе явно недостатъчен, а и неминуемо ще бъдат направени редица нови допълнения и изменения, резултат от обществените консултации.
Предложението е в съответствие с чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, който посочва само минималният срок за обществени консултации – 30 дни, а Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в своя чл. 13 изрично указва, че „изготвянето на законопроекта обхваща:
1. изготвяне на първоначален проект;
2. обсъждане на проекта;
3. изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект“. Указът посочва още, че „съобразно характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и следващи варианти на проекта“.
Публикуваното на актуализирана версия на проекта на ЗИД на ЗПУО за повторно обсъждане ще отговори и на обоснованите критики за предложения, правени „на парче“, формален подход при изготвяне на оценката за въздействие и пълна липса на такава по същество.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
Народен представител
в 51-вото Народно събрание
от ПП „Продължаваме промяната“
