За да избират младите семейства да живеят в България, трябва да инвестираме в хората, а не в корупционни проекти за магистрали. Трябва да продължим да се грижим за доходите, за здравеопазването и образованието, с подкрепа и към бизнеса.
Един милион българи напуснаха страната между 2009 и 2020 г. Хората бяха държани на изкуствено ниски доходи и когато в края на годината в бюджета оставаха пари, те се наливаха в инфраструктура, от която се краде лесно – с предварително подготвени схеми.
За силна икономика не ни трябва евтина работна сила, а добавена стойност и инвестиции в съвременни машини и процеси. Така ще се вдигнат и производителността на труда, и заплатите на работещите.
Философията на “Продължаваме Промяната – Демократична България” за доходите през последните три години обърна негативните тенденции.
Осигурихме бърз растеж на средната работна заплата, расте и минималната. В края на 2023 г. увеличихме средната заплата до 2100 лв., а в момента вече е около 2300 лева. До края на годината се очаква да достигнем 2400-2500 лв. средна работна заплата.
Прави ли това България истински конкурентноспособни на пазара на труда? Сравнение между минималната и средната работна заплата (в евро) в България и всички съседни държави на Балканите показва, че дори след увеличенията българската средна работна заплата е най-ниска в целия регион. Тя е близо до заплатите Черна гора и Македония, въпреки че техният БВП е доста по-нисък от нашия.
Минималната заплата у нас остава много по-ниска отколкото в Гърция, Румъния и Хърватия.
Това означава, че политиката за растеж на доходите трябва да продължи.
Планът на ПП-ДБ предвижда в рамките на 4 години средната работна заплата да достигне до 4000 лв. Минималната в началото на 2025 година ще бъде 1077 лв. – двойно повече от 2019, когато е била 560 лв. по времето на ГЕРБ. Ако темпът продължи с политиката на ПП-ДБ – до 4 години минималната заплата ще се удвои още веднъж – до около 2000 лв.
Повече от двойно увеличение на пенсиите за четири години
За последните 4 години ръст отбелязаха и доходите на нашите родители, баби и дядовци. Със 115% – или повече от двойно, се вдигнаха пенсиите в последните 4 години. От 250 лв. през 2020 г. минималната пенсия днес вече е 580 лв.
Ръстът на пенсиите и безплатните лекарства, които бяха осигурени с бюджетите на Асен Василев, облекчиха финансово и младите семейства, които допреди 3 години трябваше, освен да се грижат за децата си, да помагат и на възрастните си родители.
По показателя брутен вътрешен продукт, който измерва какво произвежда България, за 11 години по времето на ГЕРБ – до 2020 г., сме се приближили едва с 10% към средното ниво в ЕС – от 45% на 55%.
За последните 3 години наваксваме три пъти по-бързо
Растем с още 9%, и вече сме на 64% от средноевропейското ниво. Опитът от други европейски държави показва, че когато този показател стигне 70%, хората започват да се връщат обратно в родината си – по икономически причини.
Колко стоки и услуги може да си купи човек за една година?
Индивидуалното потребление също е директно свързано с избора на едно младо семейство дали да живее и работи в България или в чужбина. И по този показател наваксахме бързо. Изпреварихме Унгария и вече не сме последни в Европа.
Каква е разликата между най-бедните и най-богатите в България?
Тя се измерва с коефициента на неравенство Джини – До 2020 г. неравенството у нас расте и достигаме 40% – колкото в Буркина Фасо и Колумбия.
В последните три години имаме спад, но имаме още работа, за да стигнем до европейските стойности от около 30%.
Ще продължим тази политика по доходите със следните мерки:
- Запазване ръста на заплатите от последните 3 години. До 2027 г. – удвояване на средната работна заплата – 2000 евро и на минималната – 1000 евро;
- Удвояване на данъчните облекчения за млади семейства – от 600 лв. на 1200 лв. на дете;
- Помощ за младите семейства при покупка на първо жилище;
- 100% от размера на майчинството при връщане на работа след първата година;
- Продължаване на политиката за увеличение на пенсиите с ръста на средната заплата;
- Заплатите на медицинските сестри и акушерките – 80% от средната работна заплата, a на лекарите – 125% от средната работна заплата.
Как ще се погрижим за бизнеса:
- Без промяна в данъчните ставки;
- Намаляване на административната тежест;
- Максимално разрешени програми за инвестиции в машини и сгради при разширение или изграждане на ново производство – до 50% от инвестицията;
- Запазване на тавана на цените на електроенергията;
- Продължаване на общинската инвестиционна програма.
Обсъдихме политиките си по доходите с ключови икономисти и експерти по време на конференцията “Капиталът на бъдещето”, организирана от “Продължаваме Промяната” в края на септември в София. Получихме силна подкрепа.
Любослав Костов, главен икономист в КНСБ коментира, че това, което движи реалния икономически растеж в България, е потреблението, а то се вдига, когато се вдигат и доходите. “Това, което се направи за минималната заплата, тласна хората да се включат в пазара на труда, повиши заетостта, редуцира безработицата, вдигна потреблението и това се потвърждава от статистиката”, каза той.
Кристина Ескенази, председател на биотехнологичен и здравен клъстер КРИБ коментира, че в България няма добри данни, които да покажат какви са нуждите на пазара, какъв е обхватът на заплатите в конкретни сектори – и това трябва да се коригира. “През последните 2 години са намалели с над 15% желаещите да учат информационни и комуникационни технологии, а това е от най-търсените от бизнеса специалности”, каза тя и изтъкна важността на либерализацията на визовия режим от трети държави, за да могат у нас да влязат млади специалисти.
Петър Ганев, анализатор от Института за пазарна икономика, подкрепи тезата, че разговорът за семействата, демографията и доходите вече става водещ. “Експерти и политици все повече започват да намират общ език по тези теми. Причината е, че когато натрупаш основни фактори и котви, които водят до растеж – имаме стабилни пари, стабилен бюджет, ниски преки данъци, достъп до големия европейски пазар. И когато вдигаш минималната работна заплата с 18 или 20%, това не събаря икономиката… Когато стигнем нива на 60-70% от средноевропейските доходи, вече отпушваме друго ниво на развитие и дори народопсихологията започна да се променя – от недоволство към доходите и качеството на живот към по-различно мислене”.
Д-р Даниела Бобева, икономист и бивш вицепремиер, каза: “За мен е по-важна производителността на труда с модерна икономика – а след това да мислим за заплатите и доходите”. Според нея имаме позитивна миграция – 11 хиляди трудоспособни българи са се върнали и това е потенциал, който трябва да се използва.