Относно Плана за възстановяване и устойчивост има някои неясноти в публичното пространство, от които може да се остане с усещане, че нещата не са се случвали с подобаващо темпо в последните месеци. Такова впечатление не би съответствало с реалността.
Напомняме, че в случая става въпрос за периода между началото на май и началото на август – т.е. между приемането на Плана от Съвета на ЕС и края на редовното правителство – т.е. за около 80 дни, горе-долу колкото е мандата на един служебен кабинет.
Какво направихме – не без огромните усилия на администрацията и ред ведомства – по Плана за този период (успоредно с работа по всички други европрограми, европейски теми, и някои политически вълнения)?
1/ В този период бе изнесена огромната част по същество от работата по първото плащане. Това включва и мерки, които към този момент са изпълнени, защото така сме успели да го договорим с ЕК (между другото успяхме и да договорим едно изключително голямо първо плащане за да компенсираме липсата на аванс поради натрупаното забавяне). Но включва и чисто “нови” мерки, само между другото:
– приемане от Народното събрание на нов Закон за управление на средствата от ЕС (който между другото трябваше и за новите оперативни програми) – съвсем не тривиално упражнение;
– промени в системата за минимален доход и наредба за качеството на социалните услуги;
– създаване на Комисия за енергийния преход и определяне на нейния мандат;
– План за развитието на комбинирания транспорт в България
– още четири други мерки свързани със системата за одит и контрол на Плана.
Освен тези мерки бяха задвижени всички проекти по ПВУ. В резултат на това има в момента програма за технологична модернизация за бизнеса (260 млн лв), има поръчка за медицински хеликоптери и дружество, което да ги управлява, има и готово пазарно проучване за голямата поръчка за влакове… И между другото, даже една от законодателните мерки за второто (!) плащане със срок декември 2022 г. беше приета, като още поне четири бяха в НС, но не бяха приети от депутатите, а още 4-5 са готови преди служебното правителство да встъпи в длъжност.
2/ Освен това бяха взети серия от мерки, по ПВУ и извън ПВУ, за изграждането на системата за изпъленение на ПВУ.
– беше изградена ИТ система в ИСУН за наблюдение на ПВУ, която предоставя публичност на това кои са оставащите стъпки, предоставя възможност за онлайн кандидастване по програми и гарантира отчетност;
– бяха приети серия от документи, които оформиха системата за управление и контрол на Плана, с всички изисквания за това кой за какво е отговорен, кое как трябва да се възлага, как да се борят злоупотреби и т.н.;
– беше извършен анализ на административния капацитет на ключовите звена за изпълененито на плана и направени корекции в техните функции – включително изграждане на екипи, отговорни само за ПВУ, което после беше отменено от служебния кабинет;
– бяха разработени видеонаръчници, след успешна обществена поръчка, за всички вътрешни и външни ползватели на ИТ системата;
– бяха подписани серия от оперативни споразумения между МФ и отделни ведомства за инвестициите и реформите от първото плащане (вкл. с Метрополитен за метрото).
3/ Далеч не на последно място, бяха подписани всички необходими договори, за да може да се предаде първото искане.
– бяха договорени – най-бързо в целия ЕС – оперативните договорености, които прецизират етапите и целите и без които нищо не може да бъде подадено. Ние бяхме 24-ти с одобрен план, но 15-ти с одобрени оперативни договорености. Рекорд.
– беше подписано от двете страни и ратифицирано в Народното събрание Финансовото споразумение, което е базата за финансовите отношения между ЕК и България
– бяха подписани и ратифицирани, отново в Народното събрание, споразумения със Световната банка, ЕИБ, ЕБВР за подпомагане на големи и сложни проекти по Плана.
В резултат на работата отгоре, за тези 63 работни дни бяхме почти готови за изпращане на първото искане по Плана. Съответно стигаме до едната мярка, която не успяхме да финализираме: обществена поръчка за ТЕТРА системата на МВР (т.е. за това да имаме истинска система за комуникация при природни и други кризи), както и редовното правителство на няколко пъти отбеляза публично. Няма да влизам в детайлите, но ще отбележа, че всякакви впечатления, че е бил върнат някакъв спорен проект или е търсено да се заобиколят правилата на ЕС са некоректни. Напротив, беше съгласувано с ЕК как може да се ускори процедурата, за да не се бавят парите и затова не беше изпратено половинчато искане преди да сме доизпълнили своите ангажименти. Служебното правителство реши да подходи по друг начин към казуса, което е в неговите правомощия и съответно поема своята отговорност.
Планът за възстановяване и устойчивост не трябва да се политизира. Той не е план на този или на онзи служебен или редовен кабинет, а национален такъв. Затова се надяваме служебният кабинет да изпрати напълно окомплектовано първото искане в рамките на август какъвто ангажимент беше поет от служебния кабинет.
Надяваме се също, че за тези два-три месеца ще успеят да решат този казус с МВР, както и да подготвят поне Закона за енергетиката – и двете са сложни, но далеч не невъзможни неща. Както историята показва, за три месеца и повече казуси са се решавали и то в 4-на коалиция.
