Три години след като правителството на Кирил Петков вкара приемането на закон за личния фалит като ключова реформа в Плана за възстановяване и устойчивост, парламентът днес прие изцяло нов Закон за несъстоятелността на физическите лица. Експертите на „Продължаваме Промяната“ участваха активно в създаването на тази правна система за защита на гражданите с цел да не изпадат в ролята на вечния длъжник.

Страната ни досега беше единствената в ЕС без такъв закон. С приемането му се полага правната рамка за създаването на механизъм за втори шанс за добросъвестните граждани да възстановят икономическото си положение, без доживотна тежест от дългове, които не могат да изплатят. Това не е само правна, но и социална реформа, доближаваща страната до европейските стандарти за защита на физическите лица в дългова криза.

Какво предвижда законът?
Законът въвежда за първи път ясно разписана съдебна процедура, чрез която физическо лице, което обективно не може да обслужва дълговете си, може да постигне цялостно уреждане и погасяване на задълженията си.

Кой е неплатежоспособен?
Неплатежоспособен е длъжник, който повече от година не е в състояние да изпълни свои задължения с обща стойност над 10 минимални работни заплати. Все пак, за да може да започне производство, е необходимо имуществото на длъжника да е достатъчно за да покрие разноските, свързани с него.

За кого е достъпна процедурата?
Само за добросъвестни лица, които поемат задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и които със своите действия не увреждат умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.

Кои длъжници се считат за недобросъвестни?
> Осъждани за измами, укриване на доходи, злоупотреба с доверие;
> Които са трудоспособни, но без обективна причина не са работили през последната година;
> Нарушили задължение за деклариране на доходи/имущество през последните 3 години;
> Разпоредили се безвъзмездно с имущество с висока стойност (вкл. в полза на чужди задължения) през последните 3 години;
> Поемали несъответстващи на възможностите си задължения или сделки с явно непропорционални условия;
> Укрили от съда свое имущество и/или са възпрепятствали производството по несъстоятелност.
> Увредили умишлено кредиторите си;

Какво включва процедурата?
> Еднократна възможност за подаване на молба до районния съд;
> Формира се маса на несъстоятелността, включваща цялото имущество на длъжника (с изключение на несеквестируемото) и ½ от съпружеската имуществена общност;
> Забрана за разпореждане с имущество и извършване на плащания без разрешение на синдика;
> Позволени са само разходи за основни нужди – храна, здравеопазване, образование, комунални услуги и др.

Какво се случва в края на производството?
Добросъвестният длъжник може да бъде напълно освободен от остатъка на дълговете при изтичането на уговорения в плана за погасяване срок, съответно при изтичането на 3-годишен срок.

Какви задължения не се погасяват?
> Издръжки;
> Глоби;
> Вреди от непозволено увреждане;
> Обезпечени вземания (доколкото обезпечението не е осребрено);
> Задължения на поръчители и солидарни длъжници остават в сила.

Какво означава това за България?
Това представлява историческа стъпка към модернизиране на правната рамка в защита на добросъвестните граждани, изпаднали в неплатежоспособност, и към постигане на по-справедлив баланс между интересите на длъжници и кредитори.