Много експерти очакват поскъпване с европейската валута, макар да се смята, че тя ще благоприятства търговията и туризма в страната с най-нисък доход на глава от населението в ЕС

РАУЛ САНЧЕС КОСТА

София – 6 януари 2026 г. – 05:45 CET

Едва беше изминал един час от настъпването на Новата година, когато Марияна Валкова се приближи до банкомат на оживения столичен булевард „Витоша“. България току-що се беше превърнала в 21-вата страна от Европейския съюз, приела еврото – исторически момент, посрещнат с толкова радост, колкото и страх, 19 години след присъединяването на тази балканска държава към ЕС. „Изтеглих 100 евро, за да разгледам банкнотите и после да празнувам“, признава 58-годишната програмистка с голяма радост, след като заедно с приятели е извила националното хоро – подобно на сарданата – в новогодишния следобед в центъра на българската столица.

В полунощ множество граждани се събраха, въпреки минусовите температури, за да отпразнуват присъединяването към еврозоната пред сградата на Българската народна банка, където бяха прожектирани българските монети от новата валута, с което беше оставен в миналото левът (лъв на български), използван от 1880 г. „Влизането ни в семейството на еврото ще даде тласък на бизнеса и ще ни приближи още повече до Европа“, прогнозира Валкова.

Въпреки че денят беше празничен, много търговски обекти работеха още в първия ден на годината. Някои дори бяха препълнени с купувачи. „Малко се оказахме претоварени от смяната на системата, при която левът и еврото се използват паралелно“, обяснява Иван Морсова, служител в аутлет магазин. Той разкрива, че за два часа е останал без евро. „Наложи се да помолим клиентите да плащат с карта“, разказва 23-годишният служител. Периодът на паралелно обращение на двете валути – когато гражданите могат да ги използват едновременно в търговията – ще продължи до края на този месец. След това ще се приема само европейската валута.

Макар реалното въвеждане да е сега, от два месеца насам търговските обекти вече показват цените и в евро, което доведе до това сумите в евро почти винаги да завършват със стотинки. „Закръглям надолу в евро“, разказва Нина Зарева, собственичка на магазин за чорапи. 57-годишната жена смята, че новата валута ще даде тласък на икономика, силно засегната – по думите ѝ – от политическата криза.

България е страната с най-нисък доход на глава от населението в ЕС (11 330 евро през 2024 г. според Евростат). В началото на декември масови протести, водени от поколението Z срещу бюджет, който гражданите възприеха като задълбочаващ ширещата се корупция, доведоха до колективната оставка на трипартийното правителство с консервативна ориентация. Очакват се нови избори през март – осмите за последните четири години. „Нуждаем се от стъпки, които да ни дадат надежда, и без съмнение еврото я носи“, уверява Зарева на перфектен италиански. Други търговци обаче очакват повишение на цените. „Доставчиците вече ни увеличиха разходите, така че го направихме и ние, макар и засега само с около 20 цента“, обяснява Мария Дончева, собственичка на бар „Де Вин“, специализиран в българско вино. 63-
годишната търговка посочва, че познава много обекти, които са решили да затворят за няколко дни, за да избегнат объркване при прехода. „След около две седмици ситуацията ще се нормализира, но в началото ще е трудно, защото нямаме достатъчно кеш, за да отговорим на търсенето“, казва Дончева.

На пазара „Женски пазар“, най-големия в София, се виждат много затворени сергии. Тези, които са отворили, смятат, че липсата на евро може да им създаде проблеми, но някои са отворили и в знак на протест. „Започнахме да връщаме ресто в евро, но почти веднага се наложи да се върнем към лева“, разказва Николай Спасов, продавач на плодове, показвайки кутията, в която държи еврото. „Клиентите питат дали могат да плащат със старата валута и, разбира се, нямаме друг избор, освен да я приемем“, допълва той.

Единната валута беше въведена за първи път в 12 държави на 1 януари 2002 г. – сред тях и Испания – и оттогава се разшири до около 350 милиона европейци, които я използват. България влезе през 2020 г. в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, едновременно с Хърватия, която прие еврото през 2023 г. „Сега най-накрая ще може да участва във вземането на решения в рамките на този валутен съюз“, отбелязва Георги Ангелов, икономист от Институт „Отворено общество“ в София. Сред ползите той посочва по-плавна търговия, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени. Очаква се малките и средни предприятия да спестят около 500 млн. евро от валутни комисиони, а най-облагодетелстваният сектор в тази черноморска държава да бъде туризмът, който генерира 8% от БВП, или около 110 млрд. евро.

От 2021 г. насам поредица от правителства в страната с 6,4 млн. жители защитават присъединяването към еврото с надеждата, че то ще стимулира икономиката, ще засили връзките със Запада и ще предпази страната от руско влияние. Българското общество обаче отдавна е разделено. Мнозина се страхуват, че въвеждането ще доведе до по- високи цени и ще добави още политическа нестабилност. Според последния „Евробарометър“ 49% от населението е против еврото. Въпреки това президентът Румен Радев приветства влизането в еврозоната като „последната стъпка“ в интеграцията на България в европейското семейство, макар и да съжали, че не е проведен референдум.

От края на декември опашки от хора изпълват обменните бюра и банките. Те обменят пари в евро, но също така купуват и злато. В продължение на шест месеца българите ще могат да обменят до 10 000 евро без комисиона и без да доказват произхода им. След това това ще става само в Българската народна банка. „Еврото ще навреди нa икономиката, защото еврозоната води силно инфлационна политика; институциите не обръщат внимание на задаващата се дългова криза и по-малките държави, като България, рискуват техните вътрешни особености да бъдат пренебрегнати“, казва Траян Дамянов, който чака повече от половин час без изгледи скоро да бъде обслужен. 34-годишният застрахователен брокер признава, че ще купи злато, защото го смята за по-сигурна стойност от еврото, и подчертава, че инфлацията е висока. Макар официалните данни да я поставят на 5%, Дамянов твърди, че реалното въздействие е по-голямо: „При много храни и стоки от първа необходимост поскъпването е около 20%; хората го усещат, дори статистиката да не го показва“.

Институциите се опитват да разсеят тези страхове. „Имаше силна политическа съпротива срещу присъединяването към еврото, включително от партии в управляващите коалиции, но успяхме да стабилизираме икономиката, като увеличихме заплатите и пенсиите и изготвихме план за намаляване на дефицита до 2% и овладяване на инфлацията“, аргументира се Асен Василев, трикратен министър на финансите от 2021 г. насам и човекът, подготвил влизането на страната в еврозоната. „С еврото се постигат по-ниски лихвени проценти, по-малък инвестиционен риск; от транзакционни разходи ще спестяваме около един милиард евро годишно, тъй като 60% от износа и вноса ни са с еврозоната“, допълва Василев, настоящ лидер на опозицията от партия „Продължаваме промяната“ (център-ляво), в коалиция с „Демократична България“.

Един от ефектите, които действително се засилиха покрай смяната на валутата, е по-голямата видимост на сивите пари. „Ако се погледне количеството кеш в обращение, левовите банкноти и монети са намалели за една година със 7,5 млрд. евро, а между Коледа и Нова година над 500 млн. евро са влезли в банковата система“, заявява бившият финансов министър. Имотният пазар също е поел значителна част от тези неофициални средства. „Жилищата поскъпнаха с 50%, тъй като много хора смятаха, че това е моментът да купят, преди цените да скочат с еврото, така че по този канал премина основната част от тези пари, а останалите – в банковата система“, заключава Василев.

————————————————————————————————————————

Bulgaria estrena euro entre el entusiasmo y el miedo: “La nueva moneda impulsará los negocios”

Muchos expertos anticipan subidas de precios con la divisa europea aunque se espera que favorezca el comercio y el turismo en el país con menor renta per cápita de la UE

RAÚL SÁNCHEZ COSTA

Sofía – 06 ENE 2026 – 05:45CET

Apenas había transcurrido una hora de la entrada del año nuevo cuando Mariana Valkova se acercó a un cajero automático del bullente bulevar Vitosha de Sofía. Bulgaria acababa de convertirse en el vigésimo primer país de la Unión Europea en adoptar el euro, un hito que fue recibido con tanta alegría como temor, después de que esta nación balcánica ingresara en la Unión Europea hace 19 años. “Retiré 100 euros para contemplar los billetes y festejarlo después”, confiesa esta programadora de 58 años con enorme
regocijo después de practicar, junto a sus amigos, el baile popular nacional Horo —similar a la sardana— en la tarde de Año Nuevo en el centro neurálgico de la capital búlgara.

Esa medianoche, numerosos ciudadanos se congregaron desafiando las temperaturas bajo cero para celebrar la entrada a la eurozona frente a la sede del Banco Nacional Búlgaro, donde se proyectaron las monedas búlgaras de su nueva divisa, y así dejar atrás la leva (león en búlgaro), en uso desde 1880. “Nuestra entrada en la familia del euro impulsará los negocios y nos acercará aún más a Europa”, vaticina Valkova. Pese a ser un día festivo, muchos establecimientos se encontraban abiertos ese primer día del año. Algunos incluso están abarrotados de compradores. “Nos hemos visto un poco desbordados por el cambio de sistema que mezcla la leva y el euro”, explica Ivan Morsova, que trabaja en una tienda de outlet. Revela que ya no le quedaban euros en dos horas. “Nos hemos visto obligados a pedir a los clientes que pagaran con la tarjeta”, cuenta este empleado de 23 años. La convergencia entre ambas monedas —los ciudadanos pueden emplearlas indistintamente en el comercio— durará hasta finales de este mes. Después, solo se aceptará la divisa europea.

Aunque la introducción real es ahora, desde hace dos meses los negocios ya muestran el cambio de la moneda local al euro, lo que ha provocado que el precio en euros casi siempre termine en céntimos. “Redondeo en euros a la baja”, cuenta Nina Zareva, dueña de un local dedicado a la venta de calcetines. Esta mujer de 57 años considera que la nueva divisa galvanizará una economía fuertemente golpeada —asegura— por la crisis política. Bulgaria es el país con la menor renta per cápita de la UE (11.330 euros en 2024, según datos de Eurostat). A principios de diciembre, unas multitudinarias protestas encabezadas por la generación Z contra unos presupuestos que la ciudadanía consideró que exacerbaban la rampante corrupción desencadenaron la dimisión en bloque del Gobierno tripartito de inclinación conservadora. Se prevén nuevas elecciones en marzo, las octavas en cuatro años. “Necesitamos pasos que nos brinden esperanza y, sin duda, el euro nos los ofrece”, asevera Zareva en un perfecto italiano.

En cambio, otros negocios anticipan subidas de los precios. “Los proveedores ya nos han aumentado los costes, así que lo hemos hecho nosotros también, aunque solo han sido unos 20 céntimos por el momento”, detalla Maria Doncheva, propietaria del bar De vin, un negocio especializado en vino búlgaro. La comerciante, de 63 años, señala que conoce numerosos establecimientos que han decidido cerrar durante unos días para evitar confusiones con el cambio. “La situación se normalizará en unas dos semanas, pero será complicado al principio porque no tenemos suficiente efectivo para atender la demanda”, dice Doncheva.

En el mercado denominado Las mujeres, el más grande de Sofía, se observan muchos puestos cerrados. Los que han abierto creen que les puede generar un problema el hecho de carecer de euros, pero también lo han hecho en señal de protesta. “Empezamos devolviendo en euros y, enseguida, hemos tenido que volver a la leva”, relata Nikolai Spasov, un vendedor de fruta mientras enseña la caja donde guarda los euros. “Los consumidores preguntan si pueden pagar con la antigua moneda y, por supuesto, no nos queda otra salida que aceptarla”, prosigue.

La moneda única se introdujo por primera vez en 12 países el 1 de enero de 2002 —entre ellos España— y, desde entonces, se ha ampliado hasta alcanzar los 350 millones de europeos que la usan. Bulgaria entró en 2020 en la denominada “sala de espera” de la moneda única, al mismo tiempo que Croacia, que la adoptó en 2023. “Ahora, por fin, podrá participar en la toma de decisiones dentro de esta unión monetaria”, indica Georgi Angelov, economista del Instituto Sociedad Abierta en Sofía. Entre los beneficios, cita un comercio más fluido, menores costes de financiación y precios más estables. Se estima que las pequeñas y medianas empresas se ahorrarán unos 500 millones de euros en comisiones de cambio y el sector mejor parado en este país con salida al mar Negro será el turismo, que genera el 8% del PIB nacional, alrededor de los 110.000 millones.

Desde 2021, los sucesivos gobiernos del país, con 6,4 millones de habitantes, han defendido la adhesión al euro con la esperanza de que impulse la economía, refuerce los vínculos con Occidente y lo proteja frente a la influencia de Rusia. Sin embargo, los búlgaros llevan tiempo divididos. Muchos temen que la introducción pueda acarrear precios más altos y añadir más inestabilidad política. Según el último Eurobarómetro, el 49% de la población se opone al euro. Pese a todo, el presidente Rumen Radev saludó la entrada en la zona euro como el “paso final” de la integración de Bulgaria en la familia comunitaria, aunque lamentó que no se hubiera consultado a los búlgaros mediante referéndum.

Desde finales de diciembre, colas de personas se adueñan del paisaje de las casas de cambio o bancos. Cambian dinero al euro, pero también compran oro. Durante seis meses, los búlgaros podrán canjear hasta 10.000 euros sin comisión y sin justificar su procedencia. Después, deberán hacerlo en el Banco Nacional. “El euro perjudicará a la economía porque la eurozona tiene una política muy inflacionaria; las instituciones no prestan atención a la crisis de deuda que se avecina y países de la eurozona que no son tan grandes, como es el caso de Bulgaria, corren el riesgo de que se pasen por alto sus peculiaridades políticas internas”, expresa Trayan Damyanov, que lleva más de media hora de espera y sin visos de que lo atiendan pronto. Este corredor de seguros de 34 años, que reconoce que comprará oro porque lo considera un valor más seguro que el euro, recalca que la inflación es elevada. Aunque el dato oficial la sitúa en el 5%, Damyanov asegura que el impacto es mayor: “En muchos alimentos y necesidades cotidianas, las subidas están en torno al 20%; la gente es consciente de ello, aunque las estadísticas no lo reflejan”.

Las instituciones tratan de alejar esos temores. “Hubo una fuerte oposición política a la adhesión al euro, incluso de partidos que se encontraban dentro de las coaliciones gubernamentales, pero supimos reconducir la situación económica al subir los salarios y las pensiones y elaborar un plan para reducir el déficit al 2% y contener la inflación”, argumenta Asen Vasilev, exministro de Finanzas en tres ocasiones desde 2021 y el encargado de preparar el ingreso del país al euro. “Con el euro se obtienen tipos de interés bajos, menor riesgo en inversiones; en costes de transacción vamos a ahorrar alrededor de mil millones de euros al año, ya que el 60% de nuestras exportaciones e importaciones provienen de la eurozona”, abunda Vasilev, actual líder de la oposición por el partido Continuemos el Cambio (de centroizquierda), en coalición con Bulgaria Democrática.

Uno de los elementos que sí ha florecido con motivo del cambio de moneda es la mayor visibilidad del dinero negro. “Si se mira la cantidad de efectivo en circulación, las monedas y billetes en leva disminuyeron en un año en 7.500 millones de euros; y entre Navidad y Año nuevo, más de 500 millones entraron en el sistema bancario”, afirma el ex ministro de Finanzas. El mercado inmobiliario también ha absorbido una parte importante de ese dinero sumergido. “Una vivienda cuesta un 50% más que antes, ya que mucha gente pensaba que era el momento de adquirirla por si se disparan los precios con el euro, de modo que por ahí pasó esencialmente gran parte de ese dinero y el resto en el sistema bancario”, concluye Vasilev.