Бойко Борисов и ГЕРБ повтарят една и съща мантра: „Има криза с еврофондовете! Нищо не се направи за 2 години!“. Дали е така? Да видим фактите:
– ГЕРБ работиха една година по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), т.е. повече от всеки друг кабинет. През този период те не съставиха план, който да отговаря на европейските изисквания. Очаквано, България изпусна крайния срок, в който трябваше да подаде Плана (30.4.2021) и така пропусна шанса да получи безусловно и веднага 1.7 млрд. лв. авансово, с които да започне изпълнението на проекти в различни области като образование, транспорт, подкрепа за бизнеса и правосъдие.
– До какво доведе пълната неспособност на ГЕРББ да намерят решения? Служебните правителства през 2021 г. трябваше да пренаписват основни моменти от Плана, а това доведе до забавяне с още 6 месеца след крайния срок. България се оказа сред последните държави в ЕС, които подадоха своя. Времето, безотговорно изгубено от ГЕРБ, значително скъси възможностите за реализиране на инвестиции и доведе до риск от загуба на средства.
– В тази трудна ситуация – с подаден План, блокиран от проблеми по основни теми като енергетика, транспорт и правосъдие, и с вече натрупано забавяне, влезе редовното правителство на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Само за 80 работни дни от плана бяха премахнати плановете за изграждане на парогазова централа, което щеше да увеличи зависимостта ни от вносен газ, бяха добавени значителни реформи в съдебната система, беше поправена цялата транспортна инвестиционна програма. В резултат, на 7 април, председателят на ЕК дойде лично в София да представи одобрения план и го определи като “изключително добър”.
– Какво направихме през следващите 80 работни дни? Защитихме Плана за възстановяване и устойчивост и получихме одобрение от държавите членки; подписахме и ратифицирахме финансово споразумение с ЕК; подписахме дейтални оперативни договорености с ЕК; приготвихме, одобрихме и приложихме система за управление и контрол на средствата; предложихме преструктуриране на звената за наблюдение и изпълнение; надградихме дигиталната система ИСУН 2020. Важно е да уточним, че ако само едно от тези дейности не беше изпълнена, нямаше как да получим нито лев по Плана за възстановяване и устойчивост. За протокола, България е рекордьор в ЕС по скорост на изготвяне на тези документи.
– През този период паралелно подготвяхме 22-те мерки за първото плащане по Плана (част от тях бяха вече в процес на изпълнение). До 2 август успяхме да изпълним 21 от мерките, включително всички законодателни мерки, за да не зависи плащането от това дали има Народно събрание или не. За 22-рата мярка беше необходимо да изтекат още две седмици от сроковете за сключване на една обществена поръчка, която служебния кабинет финализира още през август. Първата програма по Плана за възстановяване и устойчивост също беше отворена.
– Какво още направихме? Изготвихме и ратифицирахме нови споразумения с Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка. Служебният кабинет довърши успешно работата по първото плащане, като дообработи версиите на подготвените документи и поиска първо плащане. В България влязоха 2.7 млрд. лв. (около 1.6% от БВП), с които, най-накрая, можеха да се финансират проектите, за които беше изпуснато авансово финансиране. Всичко това съвпадна с войната в Украйна, бежанската вълна, газовата криза и свалянето на правителството.
Грубата равносметка е ясна: За 1 година работа на ГЕРБ по Плана за възстановяване, салдото е -1.7 млрд. лв. За 6 месеца работа на ПП по Плана за възстановяване, салдото е +2.7 млрд. лв.
Още числа, които не лъжат: при управлението на ГЕРБ България беше 24-та по ред държава с подаден План за възстановяване. Без ГЕРБ, за 160 работни дни, България стана 9-а държава с подадено искане за плащане.
Има как да бъдем нормална европейска държава, в която парите от европейските програми стигат до хората!