Преди седмица служебният министър на финансите каза, че не трябва да забравяме научените тежки уроци от миналото и с лека ръка да пропиляваме трудно постигнатата финансова стабилност на държавата.
Аз съм напълно съгласен с тези думи, но явно научените уроци не са наистина научени.
До нас достигна доклад на Министерство на финансите, подготвен от министър-председателя, който е меко казано обезпокояващ. В този доклад като една от мерките се казва: “консолидация следва да се търси чрез намаляване на разходите в това число отмяна на вече стартирали политики или намаляване отмяна на данъчни облекчения”. Преведено на български това означава да се спре увеличението на пенсиите, да се отменят част от данъчните облекчения, може би нулевото ДДС на хляба или данъчните облекчения за млади семейства, може би детските градини да спрат да бъдат безплатни, и като цяло да се отмени цялата социална програма и първите стъпки, които бяха направени за това България да има нормален европейски социален бюджет, а не “постна пица”.
Уроците от последните 12 години са много ясни. Постните пици, бюджетите на бедността, които ГЕРБ правеха, доведоха до ето тази стабилност. И пълна разруха.
Бюджетите бяха правени при грешни макрорамки, така че в края на годината да остане бюджетен излишък, който с постановление на Министерски съвет да бъде раздаден на “наши” фирми. 1 милиард за тези, 500 милиона за тези, 100 милиона за другите… И всичко това в крайна сметка да се озове в едни чували, шкафчета и кюлчета.
Бюджетите, които ние направихме – двете актуализации и основния бюджет тази година, показаха, че в България може да се прави социална политика. Пенсиите могат да бъдат вдигнати за 1 година повече отколкото за последните 12 години. Старите пенсии от 1 октомври да наваксат това, което 12 години е било откраднато от тези пенсионери.
Да имаме безплатни детски градини, достойно платени учители, повишение на заплатите в здравеопазването, в МВР, в отбраната, така че държавата за първи път да почне да инвестира в кадрите, които дават гръбнака на нашето общество. В същото време да има наистина голяма инфраструктурна програма, най-голямата за последните 12 години.
И всичко това да стане в рамките на позволения дефицит в Европа. Това е политиката, която ние ще водим и ще продължим да водим. Това е политиката, която ще позволи на България да стане нормална европейска държава. Това е политиката, която ще доведе до увеличение на заплатите, повишаване на минималната работна заплата, така че тя да е поне 50% от средната работна заплата.
Тази политика би позволила пенсиите да се удвоят в следващите 4 години и да направим всички инвестиции в инфраструктура, които са ни необходими, без да има проблем с финансовата стабилност. Но тази политика означава също и че няма да има кражби. Няма да има постановления на Министерски съвет в последния момент, с които едни пари да отидат при едни фирми. И може би затова тази политика не харесва на ГЕРБ.
На 2 октомври трябва да решим дали искаме тази нова европейска политика или искаме политиката на ГЕРБ с шакфчета, кюлчета и стабилна бедност.
