Дигитализацията в здравеопазването е предпоставка за всички наложителни реформи в сектора. Нейните предимства са безспорни, от нас зависи бързо и ефективно да се справим с предизвикателствата. Това послание отправиха днес участниците в кръглата маса „Електронно здравеопазване“, организирана от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ (ПП).
„Повече от десетилетие електронното здравеопазване е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии, но България все още няма напълно функционална здравноинформационна система. Истинската революция в това оношение започна след 1 юни 2022 г. при кабинета „Петков““, отбеляза народният представител от ПП доц. Васил Пандов.
Към момента в здравното електронно досие са обхванати дейностите, заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – всички прегледи от лични лекари и специалисти, всички направления за изследвания и за хоспитализации, епикризи от болнично лечение, предписани лекарствени продукти, отпуснати медицински изделия и помощни средства на хора с увреждания. Доц. Пандов цитира конкретни доказателства, че системата работи: през последните пет месеца на ден са генерирани средно 130 000 електронни прегледи и 72 000 електронни направления за изследвания. За този успех той благодари на лекарите и магистър-фармацевтите, които приеха предизвикателството да променят начина си на работа в много случаи с цената на допълнителна инвестиция в техника, повишаване на квалификацията и органзационни трудности.
Доц. Пандов посочи очевидните ползи от електронното здравеопазване: сигурност за пациента чрез постоянен достъп – негов и на лекаря му, до здравното му досие; сигурност на данните; намаляване на бюрокрацията чрез отпадане на хартиените документи; по-бърз обмен на информация и съответно по-бърз и качествен достъп на пациентите до здравни услуги; възможност за проследяване на тенденции и изготвяне на прогнози за заболеваемостта на населението, което води до по-добра превенция; изсветляване на процесите в здравеопазването и по-ефективна борба с корупционните практики в системата.
„Предизвиталетства има, но всички те са преодолими. Колкото по-бързо започнем да работим по тях, толкова по-бързо ще повишим качеството на медицинските услуги и ще облекчим работата на всички в здравеопазването“, подчерта доц. Васил Пандов. Той отбеляза необходимите нормативни промени – създаване на наредба за функциониране на Националната здравноинформационна система (НЗИС); изменения и допълнения в Закона за здравето, в подзаконови нормативни актове, в националните рамкови договори за медицински дейности и в условията и реда за отпускане на лекарствени продукти.
От „Информационно обслужване“ АД се очаква пътна карта на електронното здравеопазване през 2023 г. Все още липсват някои технически решения, например за удостоверяване на присъствието на пациентите. Необходимо е също да се усъвършенстват системите за проследяване на наличностите на лекарствени продукти и за насочване на линейките към лечебни заведения; да се дигитализира хартиеното здравно досие; в НЗИС да се включат дейностите в денталната помощ. Трябва да се въведат в практиката вече разработените нови технологии, например мобилното приложение за предписване на лекарствени продукти и електронният протокол за предписване на скъпоструващи терапии, заплащани по реда на Закона за здравното осигуряване.
„Всичко това изисква добра комуникация и синергия между участниците – медицински специалисти, изпълнителна и законодателна власт, доставчик на технологиите“, каза доц. Пандов.
Народният представител от „Продължаваме промяната“ припомни, че дигитализацията в здравеопазването е необратим процес. Най-късно през 2025 г. в ЕС ще започне да се прилага регламент за европейското пространство на здравни данни. Дотогава трябва да имаме действаща Национална здравноинформационна система, съвместима с изискванията на правото на ЕС за обмен на данни и за тяхната защита.
