Доклад на ЕК: България не налага наказания за корупция по високите етажи на властта

България няма ефективна наказателна реакция срещу корупционни престъпления, в които са замесени висши държавни служители. Това е един от основните изводи в доклада, внесен в Европейската комисия от Групата на страните срещу корупцията (GRECO).
GRECO е антикорупционен наблюдател, който следи дали законодателството на държавите членки съответства на антикорупционните инструменти на Съвета на Европа. България е член на GRECO от 1991 г. и е била разглеждана четири пъти – през 2001 г., 2004 г., 2009 г. и 2014 г.
В широкообхватен документ, приет на 92-рата пленарна сесия на Съвета в края на 2022 г., се посочва, че висшите държавни служители в страната не са обхванати от адекватна система за почтеност. За тях не съществува етичен кодекс, не се повишава осведомеността по въпросите на почтеността и няма механизъм за поверителни консултации по етични въпроси. Освен това GRECO призовава за по-голяма прозрачност по отношение на условията на труд на държавните служители, включително тяхното възнаграждение и възможни допълнителни дейности.
Липсват също така правила и прозрачност по отношение на взаимодействието с лобисти, които се опитват да повлияят на правителствената политика; GRECO също така изразява загриженост, че декларациите за интереси и имущество на високопоставени служители не се проверяват ефективно. Според групата наказателният процес в България трябва да бъде подобрен, включително чрез премахване на процесуалните пречки пред разследванията и осигуряване на подходящи санкции.

В доклада на GRECO се отбелязва, че липсата на осъдителни присъди за корупция на високопоставени служители не е свързана със закриването на специализираните съдилища и специализираните прокуратури, както винаги е твърдял главният прокурор Иван Гешев.

Според впечатленията на Съвета на Европа, причината за това „изглежда се крие не толкова в структурата на различните прокуратури, а по-скоро в прекалено трудните предварителни условия, които прокуратурата налага на разследващите органи, и в липсата на решимост от тяхна страна да провеждат пълни разследвания и да внасят дела в съда“. Отбелязано е също, че „в прокуратурите и техните вътрешни кръгове съществува неправомерно влияние“.
В някои случаи наказателно разследване не е било проведено, след като са били събрани доказателства по време на разследване на корупция. Често това ставаше по „формални причини“. Налице са и доказателства за несъбиране на доказателства.

В доклада се споменава и за реформа на антикорупционната комисия КПКОНПИ по времето на кабинета „Петков“; в доклада се посочва, че КПКОНПИ проверява имуществото, декларирано от хората на високи постове, но тази проверка често е формална.

Докладът показва, че политиците от върховете на властта често остават извън правилата. Етичните кодекси не се прилагат за тях, декларациите им за имущество се проверяват само по документи, съдържащи се в достъпни бази данни, GRECO отбелязва липсата на правила за работа с лобисти и други страни, които влияят на правителствената политика, както и липсата на прозрачност относно хората, които съветват държавния елит, и тяхната отчетност. Експертите посочват, че липсва система за проверка на почтеността на държавните служители, заемащи длъжности с висок риск от корупция; висшите длъжности са изключени от кодекса за поведение на централните министерства, приет през 2020 г.
„Като се има предвид мащабът на проблема с корупцията в България и необходимостта от повишаване на прозрачността и отчетността в централната власт, липсата на задължителни правила за поведение за лицата, заемащи висши публични длъжности, е сериозен недостатък, който трябва да бъде преодолян приоритетно“, се препоръчва в документа.

Отбелязва се, че журналистите, които съобщават за корупция и организирана престъпност, често са подложени на негативно възбуждане, сплашване и физическо нападение; според GRECO „властите не са реагирали по подходящ правен и политически начин“.

Подчертава се също така, че според екипа на Съвета на Европа „мащабът на проблема с корупцията в България не се отразява адекватно от медиите“. Според GRECO политическата принадлежност на Съвета за електронни медии (СЕМ) е проблематична, тъй като влияе отрицателно върху редакционната независимост на обществените медии. Независимостта на частните медии е застрашена заради интересите на техните собственици“, се казва още в доклада.

Вижте целия доклад тук : https://rm.coe.int/-/1680a9cab6