В първите месеци на войната доставките на боеприпаси са стигали до една трета от нуждите на украинската армия. Ключова роля е имал и износът на гориво от рафинерията в Бургас
В статия за немския вестник Welt журналистът Филип Фолкман-Шлук за първи път представя фактите около помощта, която кабинетът „Петков“ предостави на Украйна. В нея е описана и ролята на лидерите на „Продължаваме промяната“ в оформянето на първия пакет от санкции на ЕС срещу Русия след началото на войната.
Оригиналната статия във Welt, преведена на български, прочетете по-долу:
Човек можеше да се зачуди какво прави той там. Когато министър-председателят на България Кирил Петков отиде в Киев на 28 април, за да увери президента Володимир Зеленски в подкрепата си, той нямаше какво да предложи. Във всеки случай не официално. Коалиционният му партньор в София – социалистическата партия, освен връзките си с Русия, се обяви категорично против доставките на оръжие за Украйна.
Когато Петков и Зеленски застанаха пред камерите, обявиха споразумение, което прозвуча доста странно: България ще ремонтира военна техника от Украйна в бъдеще. Въпреки това двамата мъже се усмихваха за пресснимката със стиснати ръце.
България влезе в хрониките за войната като една от двете страни от НАТО заедно с Унгария, които не доставят оръжия за Украйна. Какво не знаеше обществеността по време на посещението в Киев. Проучване на “Велт” установи, че българското правителство под ръководството на премиера Кирил Петков и министъра на финансите Асен Василев вече е било започнало процедура за мащабна военна помощ на Украйна. За да се избегнат официалните доставки на оръжие, боеприпасите и въоръжението са влизали в Украйна непряко. Понякога България е покривала една трета от нуждите на украинската армия. Но това не е всичко: незабелязано България изнесе и дизел за Украйна, като по този начин осигури до 40% от необходимото гориво за танковете и превозните средства на украинската армия между април и август. В това има и ирония: по същото време България преработваше в своята рафинерия само суров петрол от Русия.
Това е историята на стратегията за тайно подпомагане на Украйна въпреки всичко. Правителството на една от най-бедните страни в ЕС, бивш съветски сателит и дълго време се смятана за придатък на Москва, събра кураж, който може да е пример за други страни: въпреки зависимостите от Русия и опасенията от агресия на Путин намери креативни начини да застане на страната на Киев. Решително зад тази стратегия застанаха тогавашният премиер Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев от реформаторската партия “Продължаваме промяната”.
За пръв път двамата говориха публично и ексклузивно пред “Велт” за случилото се зад кулисите през решаващите месеци. Ретроспекцията показва: двамата сменили кариерата си икономисти с образование в Харвард, които всъщност са се заели да се борят с корупцията в страната си, са разбрали по-рано от други лидери в ЕС след атаката на Путин, че Европа не трябва да губи никакво време. България също така е изиграла важна роля в налагането на санкции на ЕС и намирането на начини за излизане от енергийната зависимост.
На въпрос на “Велт” Киев потвърди тайната военна помощ. “Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение”, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба. Историята, посочи той, е в основата си проста: докато някои членове на управляващата коалиция в България бяха застанали на страната на Русия, Петков избра “да застане от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг”.
“Българското предложение” за санкции срещу Русия
На 25 февруари, ден след нахлуването на Путин в Украйна, неформалната среща на Европейския съвет в Брюксел се проточи до късно през нощта. Премиерът Петков разказва как е ходил от колега на колега през всичките тези часове, включително Еманюел Макрон и Олаф Шолц. На всички напомнил, че Володимир Зеленски може да има по-малко от 48 часа живот, че е в списъка на Путин за ликвидиране и че съветът трябва да вземе решения веднага. Неговото предложение е: незабавно изключване на Русия от платежната система SWIFT и замразяване на европейските активи на руската централна банка. Много ръководители са имали резерви, но в крайна сметка Европейската комисия подкрепи този ход.
По същото време финансовият министър Асен Василиев беше на срещата на финансовите министри от ЕС – Екофин, в Париж. По думите му и там е имало нерешителност: “Всички бяха в шок от атаката.” Василев е говорил пред колегите си, но не за числа и икономически последици, а за това какво има предвид Путин под “денацификация на Украйна”: “Това направиха руснаците в България след Втората световна война – избиха хиляди инакомислещи, професори и свещеници.” Той също се обявил за незабавни резолюции.
Участниците в срещата потвърдиха за “Велт”, че българският министър е обърнал настроенията. Два дни по-късно ЕС приложи мерките, за които в средите му се говори като за “българското предложение”.
Дмитро Кулеба: Беше въпрос на живот и смърт
На 19 април, малко преди пътуването на Петков до Киев, украинският външен министър Димитро Кулеба посети София. По това време започва втора, несигурна фаза на войната. Украинците бяха изтласкали руските агресори от по-голямата част на района около Киев и от север, но много западни оръжейни системи все още не бяха доставени. Боевете бяха толкова интензивни, разказва днес Кулеба, че Украйна спешно трябваше да попълни запасите си, особено с боеприпаси от съветски калибър.
“Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, затова президентът Зеленски ме изпрати да се опитам чрез дипломатически разговори да набавя необходимите ни материали”, разказва украинският външен министър. По време на публичното си изявление в София Кулеба спести темата за доставките на оръжия, като вместо това похвали България, че е приела много бежанци от страната му. При затворени врати обаче са се състояли важни разговори. Това беше въпрос на “живот и смърт”, каза Кулеба. България трябваше да даде на Украйна “подкрепа за сигурност”, защото в противен случай руснаците щяха да окупират още села и градове и да “убиват, измъчват и изнасилват” повече украинци. Петков му казал, че вътрешното му положение “не е лесно”, но че ще направи “всичко по силите си”.
Петков днес разкрива, че тогава правителството му е упълномощило посредници за износа. Доставките са давани не директно на Киев, а на посреднически фирми в чужбина. “Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти”, посочи той. Кадри от април показват “товарни самолети, натоварени догоре” с боеприпаси, летящи напред-назад между България и Полша. Известно е, че полското летище “Жешов”, разположено на около 70 километра от украинската граница и херметически охранявано от НАТО, е централен пункт за претоварване. “Направихме така, че сухопътната връзка през Румъния и Унгария да е отворена и за камиони”, каза още Петков. “Смятаме, че около една трета от боеприпасите, използвани от украинската армия в ранните етапи на войната, са дошли от България чрез посредници в други страни от ЕС.”
Кулеба потвърждава процедурата с уточнението, че не може да предостави всички подробности. Той подчертава, че не е ставало въпрос българското правителство да предоставя пряка военна помощ на Украйна, “а по-скоро украински фирми и фирми от страни от НАТО са получили възможност да предоставят необходимото от български доставчици”.
По информация на “Велт” доставките са платени от САЩ и Великобритания. Добре за Украйна и добре за българската индустрия. Нещата се затрудниха през юни, когато шефът на държавната компания за износ “Кинтекс” Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и изнасяне на данни – явно с цел да свали правителството. Тогава Михайлов твърдеше за износ за “два милиарда евро” от началото на войната. Той спомена и доставките на боеприпаси за реактивната система за залпов огън “Град БМ-21”.
Но всичко това почти не намери отзвук. Вниманието на международните медии беше насочено към доставката на западни оръжия, включително американските ракетни установки HIMARS. А социалистическата партия в правителството? БСП многократно заплашваше да напусне коалицията при директна подкрепа, но в крайна сметка не се стигна до това, защото формално такава нямаше.
Гориво в критичен момент
Но под мотото “съдействие за сигурност” са минали още неща. Още по-ниско под публичния радар България е започнала да доставя и дизел от началото на войната. Бившият финансов министър Асен Василев разказва за среща на Световната банка във Вашингтон през пролетта. Там представител на Украйна му казал, че им свършва горивото. България има голям рафинерия край Бургас на Черно море, която се управлява от дъщерно дружество на руската корпорация “Лукойл” и се зарежда с петролни танкери от Русия.
Василев, както той го описва днес, насърчил “Лукойл” да изнася излишния петрол за Украйна. По думите му реакцията на българската рафинерия е била положителна, а служителите ѝ също осъдиха войната на Путин. България се нуждае от около половината от горивото, което рафинерията произвежда, а останалото е транспортирано до Украйна, включително и към момента на написването на този текст. Отново: доставките се извършват чрез чуждестранни посреднически компании. Правителството в Киев потвърждава за получени доставки от България в “критичен момент”.
“Камиони и цистерни редовно отиваха за Украйна през Румъния, а в някои случаи горивото беше превозвано и с товарни влакове. България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна, като на моменти покриваше 40% от нуждите на страната”, каза Василев.
България беше сто процента зависима от руския петрол и не участва в петролното ембарго на ЕС. За външния свят изглеждаше, че се интересува само от сигурността на собствените си доставки, но и Петков, и Василев защитиха тази стъпка, която беше разкритикувана от Брюксел.
Политическият риск
При всички тайни мерки премиерът поемаше голям политически риск: проучванията в България ясно показаха, че мнозинството от гражданите се притесняват да не бъдат въвлечени във войната и се противопоставят на твърде голяма подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев подклажда тези настроения, твърдейки, че България ще стане страна във войната, ако бъдат доставени оръжия – изявление, което се чу и от части на Германската социалдемократическа партия. До каква степен голяма част от правителството застана зад Русия се вижда и от отношението на тогавашния министър на отбраната Стефан Янев в началото на войната – той възприе терминологията на Путин за “специална операция” в Украйна и впоследствие беше уволнен от Петков.
Едва наскоро тази игра на криеница приключи. От началото на годината рафинерията на “Лукойл” в Бургас се контролира изцяло от България и ще доставя петрол и от други страни. Сегашното правителство в София през ноември поиска официално от Европейската комисия разрешение за износ на дизелово гориво от руски петрол, основно за Украйна.
Отмъщението не закъсня
Действията на кабинета “Петков” не са убегнали от вниманието на Кремъл. През май страната е ударена с кибератаки, включително по пощите, така че понякога не са могли да се изплащат пенсии навреме. Според Петков Москва се опитва да подкупва депутати и да прониква във властта. По думите му някои депутати от проруската партия “Възраждане” са получили директни инструкции от Москва, в това число организиране на протести, и са прекарвали “часове в Руския културен център”. Общо 70 служители на руското посолство в София бяха експулсирани от България само между март и юни за шпионаж.
Отмъщението не закъсня. Знаейки, че България е най-зависимата от руския газ страна в ЕС преди войната, Москва изцяло спря доставките към нея – вероятно и като пример, който трябваше да сплаши останалите държави от съюза. Българското правителство обаче не отстъпи пред натиска. В рамките на 24 часа премиерът Петков представи решение, което да даде възможност на страната с население от почти седем милиона да се справи и без газ от Русия. Той организира два танкера с втечнен газ от Съединените щати – на същата цена, на която доставяше “Газпром”.
Петков сега обяснява защо Вашингтон е бил склонен да направи това. “По време на разговорите казах ясно, че танкерите са политически сигнал към цяла Европа – че винаги има начини за излизане от зависимостта от Русия.” С политическата воля на кабинета “Петков” беше ускорена и завършена и газовата връзка с Гърция. България е важен център за енергийни доставки за югоизточната част на ЕС.
През лятото правителството на Петков беше свалено с вот на недоверие в парламента, за който проруските сили изиграха роля. Оттогава в София управлява преходно правителство и страната се лута между курса на реформи и връщането към старото статукво. Но отношението към Украйна очевидно се е променило донякъде. През декември и парламентът в София реши военната помощ за Украйна вече да е официална. “Дълбоко сме благодарни на България за това”, каза украинският външен министър. Той обаче посочи, че вече вижда опити на други политически играчи да торпилират това решение. “Не е за вярване с каква упоритост тези сили се опитват да дърпат България на страната на агресора и касапина”, коментира Кулеба.
Петков и Василев вече влязоха в историята с тайната помощ за Украйна. С партията си “Продължаваме промяната” те ще се явят и на следващите избори – за да продължат борбата с корупцията и за проевропейска България. Но има едно нещо, за което Петков казва, че вече не може да бъде обърнато: “Ние показахме, че е възможен свят без зависимост и страх от Русия.”
