Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Скъпи сънародници,

Закриваме 48-ото Народно събрание, а с всеки край идва време за равносметка.

Днес имаме една лоша и една добра новина.

Лошата е, че това беше парламентът на пропуснатите възможности.

Добрата е, че най-сетне групите са ясни:
Едно стабилно мнозинство в тази зала казва “тук е така” и “това е най-доброто, което можем да имаме.”

Но малцинството вътре и мнозинство отвън знае,
че можем да живеем и по-добър живот,
че вашето нормално, не е европейското нормално,
че има бъдеще, в което успехът не зависи от това на кого си човек, здравето не зависи от това дали имаш връзки в болницата, училището възпитава таланти, а не послушници и справедливостта не е резултат от това кого Главният прокурор нарича “шефе”.

Това Народно събрание остана в опозиция на бъдещето. В един все по дигитален свят, то ще остане като парламент на хартията. Ще се помни с промените в Изборния кодекс, под чието знаме се обедини „хартиената коалиция“.

Работата на 48-ото Народно събрание започна с изменени в Изборния кодекс и това се превърна в неговото родилно петно. Тези промени станаха „символ“ на този парламент – нарушения на правилника, на законите, на Конституцията, унищожаване на машинното гласуване, а всъщност узаконяване на изборни злоупотреби.

Да, свършихме и няколко добри неща – осигурихме по-добър достъп до здравни грижи в малките населени места и повишаване на основните заплати в болниците – с промени в Закона за здравното осигуряване. Приехме три ключови закона по Плана за възстановяване и устойчивост – за медиацията, за правната помощ и за кадастъра и имотния регистър. Приехме важни промени в Гражданско-процесуалния кодекс, в Закона за училищното образование.

Намали ли обаче това Народно събрание неравенствата в обществото?
Не. Напротив. Отказа дори да подкрепи едно от първите ни предложения – да накара Министерски съвет да внесе държавен бюджет за 2023-а година.
Продължи ли това Народно събрание съдебната реформа с въвеждането на механизъм за контрол на главния прокурор?

Не. Нямаше воля за това. Нито желание. Искаха, но нямаха желание.
Направи ли това Народно събрание нещо в борбата с корупцията, прие ли готовия антикорупционен закон?

Не. Отказа. Не му беше приоритет. Затова България отново е и ще продължава да бъде на европейското дъно по Индекс за корупция.

Големите промени, важните промени, бяха отложени с банални маневри в тази зала и в комисиите. Останаха за следващ парламент.
Ако, евентуално, има мнозинство, което желае да ги осъществи.

За “друг път” останаха жертвите на домашно насилие. В този парламент за депутатите от Герб, Възраждане и БСП беше по-важно да сеят страхове и да бягат от отговорност.
Спасяването на редник Гешев събра повече застъпници от спасяването на Черноморието от презастрояване. И не гласувахме поправките в Закона за устройството на черноморското крайбрежие.
Не минаха и промените в Закона за биоразнообразието – той отлежава в еко-комисията, която е имала около четири заседания за четири месеца – между другото, той също е от законите, обвързани с плащанията по Плана за възстановяване И още много други…

Освен изоставането от целта Шенген, освен изоставането със задачите по Плана за възстановяване и устойчивост, изоставаме и с готовността за Еврозоната – казусът „Зелена карта“ включва дата и ангажимент. Някои партии обаче пак решиха да свършат работа на един човек, а не на хората. Кой – попитайте Герб, ДПС, БСП и Възраждане, които внесоха поотделно една и съща поправка. Заедно с правописните грешки.

Това Народно събрание, което се провали в основните си задачи, няма да ни липсва.

Сред приоритетите му НЕ БЯХА съдебната реформа, Шенген, Еврозоната, повишаването на качеството на живот на българските граждани.

И сега най-голямата опасност е да бъдем превзети от гняв и отчаяние.

Опитват се да ни внушат, че тук е така, че нямаме шанс срещу превзетата държава, че това са техните правила.

НО НИЕ НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ!

България заслужава повече !
Може повече !

Съдбата помага на смелите, а страхливите – отказва!
Време е за смелост!

На смелите съдбата помага, страхливите ги отказва

Нека погледнем напред.
Какво ни предстои?

Предстои ни да опитаме да намерим онова, което ни обединява. Да посочим цели – да кажем категорично: Знаем къде искаме да отидем, знаем стъпките, които трябва да извървим!

Да се захванем за работа, да направим промените, да приемем подготвените законопроекти с продемократично мнозинство, да създадем нови, да покажем на хората, че ги чуваме, че работим по техните проблеми.

Желанията и стремежите на българските граждани са за по-добър живот, справедливост, достойни доходи и честни възможности и предвидимост.

Вярваме, че нашето общество е силно, че то няма колебания за посоката. Разбираме, че на хората им дотегна да наричат “мечта” това, което за другите европейци е нормалност. Разбираме, че са уморени от самотни битки.

И това, което искаме да ви кажем е – не сте сами, с вас сме.

И докато сме тук,
докато не се предаваме, а ние няма да се предадем,
ще има надежда за Промяна!

И ще я постигнем,
продължавайки
ЗАЕДНО!