Още по времето на комунизма българите си спечелват репутация на кротко покорство: за разлика от чехите, унгарците или поляците, те никога не организират голямо възстание. „Наведената глава сабя не я сече“, гласи местна поговорка. Именно затова мащабните протести, които наскоро заляха страната са още по-впечатляващи. На 10 декември около 100 000 души изпълват площада пред Народното събрание в столицата София с искане правителството да подаде оставка. Десетки демонстрации избухват и в по-малки градове, което показва, че гневът далеч не се ограничава до градските елити. За страна с население от 6,4 милиона души, където корупцията е деморализирала мнозина, това е впечатляваща мобилизация.
И тя дава резултат. На 11 декември министър-председателят Росен Желязков от партия ГЕРБ подава оставка. Оттеглящото се правителство е малцинствена коалиция между ГЕРБ — идеологически безцветна „партия на властта“, основана от Бойко Борисов, трикратен премиер — и Социалистическата партия, наследник на бившите комунисти. В коалицията участва и куриозно наречената партия „Има такъв народ“ — малка популистка формация, ръководена от телевизионен водещ и поп певец. Ако не бъде сформирано ново правителство, президентът Румен Радев ще назначи служебен кабинет и ще насрочи избори. Това ще бъдат осмите избори за последните четири години.
България отдавна се люлее между олигархична машинна политика и колебливи опити за реформи. Г-н Борисов — бивш бодигард с образ на „човек от народа“ — управлява страната с прекъсвания от 2009 г. насам. Неговата партия ръководи период на широко разпространена корупция, загуба на независимост на съдебната система и политическо овладяване на по-голямата част от медиите. Огромен скандал през 2020 г. в крайна сметка води до ареста на Борисов по обвинения в изнудване, които той отрича. Въпреки това той така и не е изправен пред съд. През 2021 г. „Продължаваме промяната“ — реформаторска партия, ръководена от двама икономисти, завършили Харвард, Кирил Петков и Асен Василев — съставя краткотрайно правителство, но коалиционните партньори се оказват ненадеждни. През 2024 г. ГЕРБ отново печели изборите. Желязков заема премиерския пост, но Борисов е възприеман като реалната сила зад кулисите.
Другият голям играч в машинната политика е Делян Пеевски — олигарх, санкциониран както от американското, така и от британското правителство. Бивш медиен магнат, през последното десетилетие той се превръща в най-влиятелния посредник на властта в страната. Той поема контрола над Движението за права и свободи (Ново начало), първоначално партия, представляваща етническото турско малцинство. Макар и да не е част от оттеглящото се правителство, формацията му осигурява ключова парламентарна подкрепа и играе значима роля във вземането на решения. За разлика от Борисов, пълният Пеевски няма харизма. „Той е като булдозер — смачква всички приети норми на поведение“, казва Димитър Бечев, политолог от Оксфордския университет.
България е бедна страна: средната месечна заплата е около 1300 евро (1530 долара). Икономиката обаче се представя добре, като през 2024 г. отчита ръст от 3,4%. Безработицата е 3,5%, а държавният дълг възлиза на едва 26% от БВП — третият най-нисък показател в Европейския съюз. Някои се опасяват, че преминаването от лева към еврото на 1 януари може да доведе до скок на инфлацията, но изследванията на други държави, присъединили се към еврозоната, не показват траен инфлационен ефект.
Непосредственият повод за протестите обаче е приемането в началото на декември на бюджет, който предвижда увеличаване на социалноосигурителните вноски, докато същевременно вдига заплатите на полицията и съдебната система — и двете пренаситени с политически назначения. Някои съдии е трябвало да получават по 12 000 евро месечно. Опитът за повдигане на измислени корупционни обвинения срещу уважаван кмет от „Продължаваме промяната“ допълнително разпалва гнева. Докато по-ранните протести са доминирани от по-възрастни и по-заможни хора, този път в тълпите има много млади — което кара някои да ги свързват с вълната от „протести на поколението Z“. Много от протестиращите са представители на ромското и турското малцинство.
Демонстрациите връщат усещането за подем в опозицията. „Хората спряха да се страхуват“, казва Асен Василев, който като лидер на „Продължаваме промяната“ е сред претендентите за следващ министър-председател. „След като вкусиш от този тип свобода, връщане назад няма“, добавя той.
Политическата фрагментация обаче прави съставянето на стабилно правителство трудно. Слаба коалиция от четири или пет партии — като тези от последните години — ще бъде уязвима за клиентелистката политика на Борисов и Пеевски. Василев твърди, че реформаторите се нуждаят от „пълно парламентарно мнозинство“, за да се преборят с корупцията. Българските избиратели може скоро да получат още един шанс да го осигурят.
Вижте статията в The Economist тук: https://www.economist.com/europe/2025/12/30/bulgarians-join-the-euro-and-eject-their-government
