Радикални решения няма. Няма и спасители. Има упорито и последователно изграждане на демократични институции и създаване на свободни граждани, които, докато не осъзнаят как работи системата и не станат мнозинство, ще продължават да се разочароват. Дотогава техните избраници ще са безсилни да изпълнят обещанията си в малцинство.

Един от големите политически “фокуси”, които партии като ГЕРБ и ДПС играят през последните години, беше да внушават, че нашата общност от свободни хора е малка, маргинална и незначителна – спомняте си – умни и красиви “жълтопаветници”.

Медийните кафяви оръдия бълваха тази отровна смес години наред.

Истината обаче е, че ако засечем социологическите данни по отговорите на различни въпроси, българите, които искат страната ни да е част от модерния, сигурен, богат и цивилизован свят, са мнозинството хора в България. Мнозинството иска да бъдем в Европейския съюз, голямо мнозинство припознава страната като естествена част от европейската общност, над 80% смятат, че съдебната система днес не работи, почти същият процент отговарят, че България не се движи в правилната посока. Дори и за военноотбранителната организация НАТО подкрепата е около 50%, а несъгласните са с една трета по-малко.

Има силно желание за промяна. Има голямо мнозинство за промяна и това може да се види, когато сме седнали около масата и всеки споделя своето недоволство от моментното състояние на държавата. Това не е желание за “стабилност”, това са гласове за мащабна промяна.

Силната медийна и политическа атака срещу нашето мнозинство на практика е саботаж срещу повечето българи.

“Черният лебед” за политическото инженерство дойде, когато “случайниците” (както един бивш ДС агент ни нарече) от ПП, заедно с “Да, България” и ДСБ, се явихме като коалиция, и не само че съставихме две правителства, но коалицията остана здрава във времето, а синергията между трите партии в нея е все по-видима.

ПП-ДБ вече са систематичен фактор в политическия живот, демократичната общност има силно и убедено представителство и съобразяването на статуквото с тази общност е неизбежно.

Гласът на демократичните хора се чува по-силно от всякога през последните 20 години.

През годините нашата общност беше държана извън управлението по много начини: отцепване, отлюспване, очерняне, осмиване и омаскаряване на водещите фигури в партиите.

Разбирам отчасти разочарованието на част от тях. Други са станали неволни жертви на черната пропаганда, загубили са чувството за общност и са демотивирани. Иска ми се да ги убедя, че колко бързо ще излезем от хватката на паралелните структури на властта зависи до голяма степен точно от тях. Пробуждането на тази общност е начинът да придвижим България напред.

Ключът към предстоящите избори и следователно – нормалното европейско бъдеще на нашата страна – се държи от негласуващите.

Повечето наши поддръжници разбраха, че не ги предадохме, едва сега, когато отказахме ротация на премиерите на 17 март 2024 г., защото в договора за реформи нямаше реални дати. Те разбраха, че отстояхме тяхната позиция дори в така наречената “сглобка”, но въпреки това в много от тях остана дълбок страх дали пак да отидат да гласуват.

Ако си останат вкъщи, това ще е победата на Пеевски и Борисов срещу свободните граждани. Силата на Пеевски не е в хората, които гласуват, а в хората, които си остават вкъщи. Ако избирателната активност е като в Германия, неговите депутати биха били едва 18 в следващия парламент.

Структурите на скритата власт

Голяма част от реалната власт не се избира пряко от хората, което дава възможност за големи изкривявания на процесите в страната. Извън демократичната ос на парламента и правителството има три основни властови стълба, които взимат превес в обществения живот, докато в парламента няма 121 гласа мнозинство за промяна върху тях.

Тази паралелна власт, за която гражданите не гласуват пряко, се крие в: службите за сигурност, които до голяма степен са нереформирани в последните 30 години; регулаторите, които определят много, без това да е видимо от гражданите – от цената на тока до свободата на медиите, до нивата на бързи кредити в държава; и съдебната система, която има огромно влияние върху политическите събития в страната.

Проекти като “Турски поток”, забавянето на проекти като гръцката газова връзка, неплащането на данъци от “Лукойл” за десетилетие, зависимостта от руското гориво в АЕЦ “Козлодуй” са все резултати от взаимодействието на координаторите на паралелната власт (първоначално от хора на бившето ДС) и руски служби за сигурност, които имаха 70 агенти на ГРУ само в официалното им представителство в България, преди да бъдат изгонени от моето правителство.

В момента изпълнителният директор на тази перманентна власт е Делян Пеевски, а мениджърът по комуникации и маркетинг е Бойко Борисов.

Разбира се, те имат и много формални и неформални помагачи, чийто единствен интерес е собственото им облагодетелстване от публичния ресурс. Тези хора заедно и добре координирано управляват паралелните властови структури и ще направят всичко да няма промяна и тази силна власт да остане в ръцете им.

Какво са си обещали Борисов и Пеевски?

За да има реална промяна при тези структури, демократичната ос трябва да има над 120 гласа в Народното събрание за реформа в службите и регулаторите и 160 гласа – за съдебната власт. Реалната сделка между Борисов и Пеевски в този момент опира точно до това: Пеевски гарантира, че докато Борисов го пази електорално, той и неговите депутати и кметове няма да бъдат застрашени от тези инструменти на перманентната власт.

Така единият гарантира инфраструктурата на перманентната власт, другият гарантира мнозинство в парламента, за да бъде запазена. Двете страни гарантират запазване на съществуващото управление, независимо от политическите процеси.

Защо ни трябват работещи институции?
Справедливост, равен старт и правила, които да важат за всички, са част от реалните аргументи, но може би най-директният аргумент е, че няма как да сме богати, няма как да имаме нормално здравеопазване, нормално образование и да си оправим демографията без тези институции.

Ето няколко икономически аргумента:

• Всеки българин плаща данък “корупция”. Зависимостта между това колко е висока средната заплата в дадена страна в Европа и индексът на корупция е 75%. За всяка точка подобряване на индекса на корупция средната работна заплата в дадената страна се увеличава със 70-80 лв. на месец. Например средната заплата в България днес е 2300 лв., а в Словакия е малко над 3000 лв. на месец. Словакия е с 9 точки по-добре в индекса на корупция и със 700 лв. на месец по-висока средна заплата. Реално данъкът корупция се плаща от всеки българин, всеки месец, с пониските си доходи, които получава, точно заради високите нива на корупция.
• Колкото е по-корумпирана една система, толкова повече бюрократични спънки тя създава. Принципът е прост – за да има за какво да се плаща подкуп, трябва да има повече на брой “тесни места” в обществените услуги.
• Инвестициите в една държава зависят от нивото на административната ефективност и липсата на корупция. В световен мащаб статистически е доказано, че за всяко стандартно отклонение в индекса за институционална ефективност инвестициите варират с близо 5% от БВП на страната. Това показва каква огромна спирачка за инвестиции в една държава са неработещите институции и корупцията в тях.
• Честните конкурси и липсата на корупция при тях трябва да определят кои да са директорите на болниците, директорите на училищата, кои да са ректорите в университетите и реално изцяло да определят качеството на образованието и здравеопазването.

Така че, когато говорим за нормално работещи институции, ние реално говорим каква ще е средната работна заплата за хората, колко ще са образовани децата им, колко ще са здрави техните родители и колко бързо ще се развива икономиката на държавата.

Следващи стъпки
Една голяма надежда за бъдещето е, че има ярко мнозинство в българския народ, което не е доволно от правосъдието в България, от здравеопазването, от образованието, от инфраструктурата, от чувството за справедливост. Близо 80%, независимо от партиите, са съгласни, че въпреки всичко не трябва стабилност, а трябва промяна за по-добро. Въпросът е как това мнозинство около българската маса да стане мнозинство в парламента. Как след 30 години разочарования българите да разберат, че без тяхната активна политическа позиция с гласуване паралелната държава ще продължава да определя обществения живот в страната.

Опасността ГЕРБ-ДПС да работят като единна структура, която с помощни партии да пенсионира Борисов в ролята на президент, а Пеевски да владее еднолично абсолютно всичките лостове на властта, не е никак малка.

Има огромна опасност България да заприлича на Беларус, където Пеевски е премиер, Борисов е президент и да няма нито една независима институция или медия.

Може да изглежда налудничаво за вас, но за тях е мечта.Единственото нещо, което в момента може да ги спре, е избирателната активност на независимите български граждани. Нищо друго.

Ние знаем, че:

• Пеевски няма доброволно да предаде контрола върху паралелната власт. Власт не се дава, тя се взима. Тук големият проблем на Пеевски е, че той не може да отстъпи дори и малка част, защото системата се гради на стабилност и всяко разместване или осветяване носи голям риск. Всеки техен човек, сменен заради честен конкурс, може да стане предател и да нанесе сериозен риск на паралелната система на управление.
• Борисов няма да рискува да застане срещу интересите на Пеевски заради предишните си прегрешения и страха му от независима съдебна система. Той самият не е голям радетел на работещи институции и както видяхме, не пази хората като Мария Габриел, които могат да поведат ГЕРБ като реална европейска партия.
• Дори с наше правителство и равен резултат между ПП-ДБ и ГЕРБ те стигнаха до реформи само на хартия, без да са реални, което означава, че няма как да очакваме, ако ПП-ДБ е в по-слаба позиция, да има някакъв напредък.

Затова ние казваме на нашите симпатизанти, че няма да влезем в съвместно управление с Пеевски и Борисов. Не защото има нещо лично, а защото вече имаме много ясна представа за лимита на техните действия. Реално ние го достигнахме в последните 10 месеца чрез реформата на хартия и всяко следващо действие би означавало загуба на реална власт от Пеевски и застрашаване на личната сигурност от работещо правосъдие за Борисов.

Двамата стават пречката България да има институционален напредък, който е задължителен, ако искаме да имаме просперитета на една нормална европейска държава.

Нашата работа оттук нататък е да работим, докато българските граждани и тези, които не гласуват, ни дадат мандат, за да вървим напред – така че България да стане нормална европейска държава.

Видя се, че без мандат от гласуващите хора, чрез политически и тактически ходове, възможността за промяна е много ограничена.

И тук идва реалният ангажимент към нашите поддръжници: ако сме първа политическа сила на тези или следващи избори, ние ще намерим начин да формираме правителство, достойно за една нормална европейска България. Ако хората дадат мандата на ГЕРБ-ДПС, и както днес ГЕРБ заявяват, че техният кандидат за премиер ще е Борисов, отсега можем да заявим ясно, че ние ще сме опозиция на подобно управление.

Ние ще продължаваме да се срещаме с всички свободни хора и да ги убеждаваме, че има мнозинство за промяна за по-добро, ако мнозинството реши да гласува, а не да си остане вкъщи и да се оплаква около масата.

По време на избори реалната власт е в хората.

Няма спасител, няма добър цар, няма добър диктатор, който да ни спаси – и ако такъв се появи, той ще бъде не спасител, а насилник, защото концентрираната власт развращава. Истината за доброто на хората се крие в работещи институции, които защитават интересите им.

Тридесет години викаме Неволята, време е да си оправим колата сами!