Катастрофалните резултати за България няма да се подобрят, докато образованието си е почти същото от десетилетия. Законът, приет скоростно от ГЕРБ и ДПС през 2015 г., промени формата, но не и съдържанието и методите на училищното образование. Това образование не се стреми да подготвя децата за реалния живот утре, със самостоятелно мислене и умения, с които те да се развиват и успяват. То работи за отглеждане на послушен, зависим и страхлив народ, безкритичен към властта, каквато и да е тя. За да може да го лъже, краде и задушава до безкрайност.

Многократно предложихме дълбоки промени в тази система, насочена досега основно към зазубряне и откъсната от развитието на умения за реалния живот.

Ще спомена само няколко от предложенията ни – въвеждането на система за качество с оценка на напредъка на учениците във всеки един етап, промяна в системата на финансиране в “парите следват качеството”, мандатност на директорите, за да се премахне политизирането и

феодализирането на системата, достъп на всяко дете до спорт и изкуства като извънкласни дейности за развитие на способностите и възпитание, развиване на критичното мислене и уменията за общуване чрез дебати и проектно обучение, грижа още в най-ранните години и персонална подкрепа за всяко дете, така че да влезе с летящ старт в първи клас, повишаване ролята на реалните данни и научните знания при вземане на управленските решения.

Но мнозинствата в парламента допускаха само тук-там частичен пробив, колкото да се отчете някаква промяна. Докато голямата картина бавно, но сигурно се влошаваше.

Предложенията на новите управляващи не обещават нищо по-добро. Само един пример – как ще съчетаем острата нужда от развитие на критично мислене у децата с натиска да учат религия конфесионално? Ако някой ни обяснява, че така ще решим проблема с възпитанието – или се заблуждава или директно заблуждава родителите и обществото. Вместо да решава реалните проблеми, тази промяна само ще създаде нови.

Образованието е твърде важно за живота на една нация, за да го оставим на заблудите. Неслучайно диктаторските режими му обръщат толкова внимание, колкото и на медийната цензура. Те не искат мислещи и свободни граждани. А най-лошото е, че тестът PISA показва само част от проблемите в България. Те няма да се решат с единични мерки и реформи.

Ако хората искат качествено образование, целият модел, който властва у нас в последните 30 години, трябва да се промени. С участието на всички общности, които имат отношение към развитието на децата и младежите.

А родителите, които са ужасени защо децата им не разбират смисъла на елементарен текст, трябва да следят най-внимателно действията на новите управляващи – ще продължават ли модела или ще използват мнозинството си за истинска промяна.