“Не можем да оставим една толкова голяма група хора с диабет да бедстват. Това граничи с геноцид.“
В извънредно заседание на Комисия по здравеопазване на 7 август, депутатите от Продължаваме Промяната призоваха министъра на здравеопазването Христо Хинков за спешни действия за справяне с липсата на лекарства за диабет в страната.
Като част от възможните решения на съществуващите проблеми Росица Пандова – Йовкова, депутат от парламентарната група на Продължаваме Промяната – Демократична България посочи:
- Забраната за реекспорт, докато се изпълнят всички издадени рецепти по протоколи;
- Постоянна информация до аптеките къде в момента има всеки вид инсулин и възможност за зареждане от всички такива складове;
- Възможни високи санкции за всеки неразрешен реекспорт на животоподдържащите лекарства от страната, преди задоволяване на нуждите на всички български граждани;
Тези решения са базирани на проучвания и анализ, проведени за наличността в аптеките и веригата на доставка.
Част от проблемите, които бяха изложени от Росица Пандова, са:
- Нуждата да бъдат обиколени около 10/15 аптеки, докато най-накрая пациентът успее да намери необходимото му количество, предписано от ендокринолог.
- Нараснало търсене на лекарствата.
- Невъзможната замяна, поради нужда от време за свикване с ново лекарство. Времето необходимо за свикване с новият вид инсулин може да окаже щета върху здравето на пациента.
- Изписването на определен брой флакони, но не на определен брой опаковки. Това също е една отворена врата за корупция. В случаи, когато една опаковка съдържа 5 броя флакона, а на пациента са изписани 7, това означава, че трябва да бъде нарушена целостта на втора опаковка, за да може да бъде закупено нужното количество, предписано по рецептата на пациента.
- Реекспорт от търговци на едро и дребно с бели рецепти, преди да бъдат изпълнени всички издадени рецепти на пациентите с диабет.
- Липса на координация между институциите.
Заболяването диабет засяга всички пациенти от всички възрасти – от 0 до 100 години. 25 000 души в България са инсулинозависими с тип 1, а броят на пациентите, които преминават от перорална лекарства към инсулин, нараства постоянно.
Не можем да оставим една толкова голяма група български граждани, страдащи от диабет, да бедстват. Това граничи с геноцид. Призоваваме държавата за спешни мерки и действия за справянето с проблема.
