Даниел Лорер:
“2023 г. ще е по-добра за България от 2022 г.
Ще ни се случват неща, за които доскоро само мечтаехме.
2022 беше преломна.
2022 беше предшествана от десетилетие политически произвол, когато властта на ГЕРБ нямаше ефективен политически коректив. Масовите граждански протести на 2020 кулминираха във вълна за политическа промяна. Не колкото за мнозинство, но поне за нов водач.
Вълната отмина първия си фаворит ИТН, озърна се и издигна нас, Продължаваме Промяната. Ние не се отказахме. Напротив. Поехме управлението в изключителна политическа обстановка.
Продължаваше COVID-19 кризата. Изгубихме над 37,000 наши сънародници от 2020 г. насам. Водихме ежедневна борба, за да предпазим хората без да спираме напълно нормалния живот. Направихме го, защото осъзнавахме колко малко българи сме останали тук и защото всеки живот е безценен.
Дойде галопираща инфлация в Европа. Предизвикана от външни събития, но най-тежка за нас в България. Защото за цяло десетилетие след присъединяването ни към ЕС не можахме да се замогнем по европейски. Компенсациите на кабинета “Петков” само за ток и газ бяха над 4 млрд. лв. Толкова компенсации за хората и бизнеса България никога не е давала от собствения си бюджет. Никога.
Избухна войната в Украйна. Украинците героично бранят страната си, напук на всички прогнози, и коват нов лик на нацията си. Докато те се борят с оръжие, ние в България се изправихме пред собствената си битка. От Руско-турската война до наши дни любовта към Русия винаги е имала и политическо измерение. Но днес, изправени пред неоправдана руската жестокост към цивилни, ние усещаме, че нещо не е наред. И постепенно, бавно, мъчително, все повече българи осъзнаваме, че Путин, който ни беше продал лика си на непогрешим ездач на мечки, вълци и европейци, е всъщност най-обикновен диктатор. Диктатор, който не само че няма да тушира малкия си съсед, а вероятно ще нокаутира собствената си държава, докато я защитава от въображаеми врагове.
Кабинетът “Петков” зае ясна позиция – с Европа, с НАТО, срещу агресията към суверена европейска страна. Направихме го с ясното съзнание, че трябва да смело да градим национално достойнство, за да ни уважават дори диктаторите.
Но да не се отклоняваме от хубавото, което предстои. Сега накъде?
Със загубата на Путин в Украйна, настъпват трайни промени в политическата среда в Европа.
Например, Германия разбра, че евтината руска енергия е била скъпа грешка и ще се наложи да плати част от сметката за миналия индустриален разкош. Справка – План за възстановяване и устойчивост, щедро финансиран от Европа, и Германия в частност, и бъдещи планове за възстановяване на Украйна, каквито неминуемо ще бъдат създадени.
Същият вятър на промяната от руските степи достига и до нас.
Ако доскоро само мечтахме за новия интерконектор за азерски газ с Гърция, който все не свършваше (докато Турски поток беше готов, сдаден и разплатен), днес и той е вече история и мечтаем за терминали за газ с Турция и Гърция.
Ако доскоро имахме само руско ядрено гориво, вече се подготвя документацията за заместването му с алтернативно.
Подобна ще е съдбата и на зависимостта от руски нефт – рано или късно рафинерията в Бургас ще разнообрази източниците си или собствениците си.
Ако доскоро имахме европейски програми, контролирани от статуквото, фрагментираният парламент гарантира взаимен контрол на партиите над изпълнителната власт.
Ако доскоро главният прокурор беше недосегаем, сега вече различни партии открито предлагат варианти за поставянето му под законов контрол.
Което ме води до най-положителния извод: който и да дойде на власт, той ще изпълнява едни и същи приоритети. Някои по-бавно, други по-бързо. Някои с желание, други въпреки старите си привички.
Но ще изпълняват приоритетите за България, заложени от кабинета “Петков”. А крайната им цел е да имаме богата и социално справедлива България.”
Вижте поста на Даниел Лорер тук.